— А сетне поради всички тия други подозрителни обстоятелства и записването под измислени имена… и понеже вече я няма и той все едно не може да направи нищо за нея… нейните близки може би не биха искали да знаят за състоянието й, нали знаете…
— Разбирам.
— Той побягва, уплашен, морален страхливец, както ще трябва да поддържаме от самото начало, който се стреми да запази добрите отношения с чичо си и да не загуби положението си в обществото. Не е ли достатъчно това като обяснение?
— Мисля, че не е по-лошо от всякакво друго обяснение, Рубин. Всъщност, мисля, че е приемливо и ви поздравявам. Не виждам как някой би могъл да се надява да намери по-добро. Ако то не му отърве кожата или не докара разногласие между съдебните заседатели, бихме могли да докараме присъдата, да речем, до двайсет години, как смятате? — И много доволен, той се изправи, изгледа с възхищение дългия си мършав съдружник и добави: — Чудесно!
Джефсън му отвърна с немигащ поглед на сините си очи, които можеше да се сравнят с огледално бистри вирове.
— Но, разбира се, вие знаете какво значи това? — добави той спокойно и тихо.
— Че той ще трябва да дава клетвени показания? Положително, положително. Много добре го виждам. Но това е единственият му шанс.
— И няма да се види на хората нито много спокоен, нито убедителен, както ми се струва: много е нервен и сантиментален.
— Да, зная всичко това — бързо отговори Белнап. — Много лесно се плаши. А Мейсън ще го подгони като бесен бик. Ще трябва да го подготвим за всичко това… да го обучим. Ще го накараме да разбере, че това е единственото му спасение, че от това зависи дали ще остане жив, или не. Ще го обучаваме месеци наред.
— Не сполучи ли, няма да се отърве. Да можехме само да направим нещо да му вдъхнем смелост… да го научим да изиграе ролята си. — Очите на Джефсън като че ли виждаха точно отпред съдебната зала, където на свидетелското място Клайд щеше да стои пред Мейсън. След това той вдигна писмата на Робърта (преписите, които бяха получили от Мейсън) и като ги загледа, заключи: — Да не бяха само ей тия! — Той ги претегли в ръка. — Боже! — завърши той мрачно. — Какво дело! Но ние още не сме победени, съвсем не! Ами че ние още не сме започнали. И, така или иначе, ще си спечелим име. Между другото — добави той, — хванал съм един познат, който живее около Голямата чапла, да потърси довечера тоя апарат. Пожелайте ми сполука.
— От все сърце! — беше отговорът на Белнап.
Каква борба и какво възбуждение представлява едно голямо дело за убийство! След като се обърнаха към Брукхарт и Качумън за съвет, Белнап и Джефсън получиха отговора, че те смятат плана на Джефсън за „единствения може би начин“, но при условие колкото може по-малко да се говори за семейство Грифитс.
И тогава веднага Белнап и Джефсън дадоха предварителни изявления, съставени по такъв начин, че да покажат вярата си в Клайд и да го представят като много оклеветен и съвършено неправилно разбран младеж, чиито намерения и постъпки спрямо госпожица Олдън толкова се различават от онези, съобщени от Мейсън, колкото бялото се различава от черното. В тях също се намекваше, че излишната припряност на прокурора да поиска извънредна сесия на Върховния съд вероятно има по-скоро политическо, отколкото чисто правно значение. Защо иначе ще е това бързане, особено ако се вземат под внимание предстоящите избори в околията? Да не би да има някакво намерение да се използват резултатите от такова дело за осъществяване на политическите амбиции на някое отделно лице или група лица? Господа Белнап и Джефсън се надяват, че не е така.
Но независимо от подобни сметки, предубеждения или политически стремежи на кое да е определено лице или група защитата няма намерение да допусне едно невинно момче като Клайд, станало жертва на обстоятелствата, както защитниците са готови да докажат, да бъде изпратено на електрическия стол само за да осигури победата на Републиканската партия през ноември. Нещо повече, за да обори тези странни и въпреки всичко лъжливи обстоятелства, защитата ще има нужда от значителен период време, за да подготви пледоарията си. Ето защо ще й се наложи да подаде официален протест в Олбъни срещу отправеното от прокурора искане до губернатора за извънредна сесия на Върховния съд. Тя не е нужна, понеже редовната сесия за разглеждането на такива дела ще се състои през януари, а те имат нужда от точно толкова време за подготвяне на защитата.
Но при все че този силен, макар и доста закъснял отговор бе изслушан от представителите на различни вестници с дължима сериозност, Мейсън енергично опроверга това „голословно“ твърдение за политически интриги, както и приказките за невинността на Клайд.
