— Да, ей сега ще ви кажа и за тях. Тая, която имал, се поизцапала. Затова той решил да купи друга. Колкото за историята, дето е разправил на Мейсън, че бил с кепе, е, уплашил се е и излъгал, защото е мислил, че трябва да се измъкне. Но, разбира се, преди да отиде при това другото момиче… искам да кажа, докато Робърта е още жива, възниква въпросът за отношенията му с това другото момиче, какво смята да направи с него. Той говори на Робърта, нали разбирате — продължи Джефсън, — трябва някак да се справим с това нещо. Но както ми се струва, то е лесно, защото, след като изживява душевен прелом и иска да постъпи правилно спрямо Робърта, разбира се, не му остава нищо друго, освен да пише на това другото момиче или да отиде при него и да му каже… за злото, което е извършил спрямо Робърта.
— Да.
— Защото, както сега ми се струва, не можем съвсем да изключим от играта тая Финчли. Боя се, че ще трябва да я намесим.
— Добре, щом се налага — рече Белнап.
— Защото, разбирате ли, ако Робърта смята, че той все още е длъжен да се ожени за нея… той първо ще отиде и ще каже на тая Финчли, че не може да се ожени за нея… че заминава… тоест ако Робърта няма нищо против да я остави за толкова дълго време, разбирате ли?
— Да.
— Ако има нещо против, той ще се ожени за нея в Тримилевия залив или на някое друго място.
— Да.
— Но не бива да забравяте, че докато тя е все още жива, той не знае какво да прави и е разстроен. И едва след втората нощ на езерото Грас започва да разбира колко погрешни са били всичките му постъпки, разбирате ли? Нещо става. Може би тя се разплаква или говори, че иска да умре, както го казва в тия писма.
— Да.
— И тогава той иска да намери тихо местенце, където биха могли да седнат на спокойствие да си поприказват, където никой няма да ги види или чуе.
— Да, да… продължавайте.
— Е, идва му наум езерото Голямата чапла. Бил е там веднъж или сега са много близо, а пък и малко по-надолу, само на дванайсет мили, е Тримилевият залив, където, ако решат, могат да се оженят.
— Разбирам.
— Ако ли не, ако тя не поиска да се омъжи за него след пълното му признание, може да я закара обратно на ханчето, нали, и той или тя може да остане там или да продължи пътя си.
— Да, така.
— Междувременно, за да не се губи време и да не трябва да висят в това ханче (то е доста скъпо, нали знаете, а той няма чак толкова пари), той взима нещо за ядене в куфара. И фотоапарата си, защото иска да прави снимки. Понеже, ако Мейсън изкара тоя апарат, ще трябва да се дават обяснения, а по-добре ще е да го обясним ние, не той, нали?
— Разбирам, разбирам — възкликна Белнап, вече дълбоко заинтересуван; той се усмихна и започна да си потрива ръцете.
— Така те тръгват да се повозят с лодка.
— Да.
— И обикалят из езерото.
— Така.
— Най-после, след като се нахранват на брега, правят няколко снимки…
— Така.
— Той решава да й разкаже цялата истина за себе си. Той няма нищо против, той е готов…
— Разбирам.
— Само че, преди да направи това, иска да я снима още един-два пъти там, в лодката, до самия бряг.
— Така.
— И след това ще й разкаже, разбирате ли?
— Да.
— И така за малко се отдалечават с лодката, точно както е било, разбирате ли?
— Да.
— Но понеже имат намерение да слязат на брега пак, да берат цветя, той оставя куфарчето си, разбирате ли? Това е обяснението за куфара:
— Тъй.
— Но преди да направи някакви снимки, там, в лодката, по водата, той започва да й разказва за любовта си към това другото момиче… че ако тя настоява, той ще се ожени за нея и ще пише на Сондра писмо. Или ако тя смята, че не иска той да се ожени за нея, щом обича това другото момиче…
— Да, продължавайте! — нетърпеливо го подкани Белнап.
— Е — продължи Джефсън, — той ще направи всичко възможно да се грижи за нея и да я издържа с парите, които ще има, след като се ожени за това богато момиче.
— Така.
— Но тя иска той да се ожени за нея и да остави тая госпожица Финчли!
— Разбирам.
— И той се съгласява.
— Естествено.
— А тя е толкова благодарна, че в своето вълнение или признателност скача, за да отиде при него, разбирате ли?
— Да.
— И лодката се залюлява малко; той скача да я прихване, понеже го е страх, че тя ще падне, разбирате ли?
— Да.
— Е, сега, ако искаме, можем да го накараме да държи тоя апарат в ръка или не, както вие сметнете за по-добре.
— Да, разбирам накъде биете.
— Може да го държи, може и да не го държи, или той, или тя прави погрешна крачка, точно както той го разправя, или само движението на двете тела кара лодката да се преобърне и той я удря или не я удря, както вие сметнете за по-добре, но, разбира се, случайно.
— Да, разбирам, да пукна макар! — възкликна Белнап. — Чудесно, Рубин! Превъзходно! Прекрасно!
— И лодката я удря, също както и него, малко, разбирате ли? — продължаваше Джефсън, без да обърне внимание на този изблик, тъй се беше увлякъл в собствения си план. — И малко го зашеметява.
— Разбирам.
— И той я чува да вика, вижда я, но е малко замаян, разбирате ли? И докато се окопити достатъчно, за да направи нещо…
— Тя е изчезнала — тихо заключи Белнап. — Удавила се е. Разбирам ви.
