Бриджбърг, щата Ню Йорк, 6 август. Извънреден съвет на съдебните заседатели, свикан от губернатора Стаудърбак за разглеждане делото на Клайд Грифитс, племенник на заможния производител на яки със същото име от Ликъргъс, щата Ню Йорк, обвинен неотдавна в убийството на госпожица Робърта Олдън от Билц, щата Ню Йорк, на езерото Голямата чапла в Адирондакските планини на 8 юли т.г., днес го подведе под отговорност за предумишлено убийство.
Веднага след това Грифитс, който въпреки почти неопровержимите улики упорито твърди, че предполагаемото убийство било нещастен случай, се яви, придружен от защитниците си Алвин Белнап и Рубин Джефсън, адвокати в града, пред съдията от Върховния съд Объруолцър и заяви, че е невинен. Той бе върнат в затвора до разглеждането на делото, насрочено за 15 октомври.
Младият Грифитс, който е само двадесет и две годишен и до деня на задържането си е бил уважаван член на изисканото общество в Ликъргъс, се предполага да е зашеметил, а след това удавил своята любима — работничка, която озлочестил, а след това искал да изостави заради по-богато момиче. Адвокатите по това дело са ангажирани от заможния му чичо в Ликъргъс, който досега се държи настрана. Но освен него, както се говори тук, никой от близките не се е застъпил.
Еста веднага побърза да отиде при майка си. Въпреки недвусмислеността и яснотата на съобщението, тя не искаше да повярва, че това е Клайд. Но пък имената на селищата и на хората говореха за неопровержимата истинност — богатият Грифитс от Ликъргъс, отсъствието на Клайдовите близки.
Тя се качи за по-бързо на трамвай и скоро бе в тази комбинация от мебелирани стаи под наем и мисия, известна като „Звездата на надеждата“, на улица Билдуел, която надали бе с нещо по-добра от старата мисия в Канзас сити. Защото, макар тук и да имаше доста стаи, които се даваха под наем на пътници срещу двадесет и пет цента на нощ, което се предполагаше да осигурява издръжката, работата беше много, а доходът едва ли по-голям, отколкото в Канзас сити. От друга страна, сега и Франк, и Джулия, които отдавна вече бяха започнали да се дразнят от сивия свят, в който живееха, бяха положили сериозни усилия да се освободят от него и бяха оставили бремето на работата около мисията на баща си и майка си. Джулия, вече деветнадесетгодишна, работеше като касиерка в ресторант в центъра на града, а Франк, който навършваше седемнадесетата си година, беше съвсем наскоро намерил работа във фирма за покупко-продажба на плодове и зеленчуци. Всъщност единственото дете, което можеше да се види там през деня, бе малкият Ръсъл, незаконороденият син на Еста, почти четиригодишен, когото бабата и дядото тактично представяха за кръгло сираче, осиновено от тях в Канзас сити. Той беше тъмнокосо дете, което донякъде напомняше Клайд и което още в тази ранна възраст, както и Клайд преди него, обучаваха на същите основни истини, дразнили Клайд през детството му.
В момента, когато Еста (станала вече съвсем мека и сдържана съпруга) влезе в къщата, госпожа Грифитс беше заета — метеше, бършеше прах и оправяше леглата. Но като видя дъщеря си да идва в този необичаен час и пребледняла да й прави знак да влязат в една празна стая, госпожа Грифитс, която след дълги години грижи от най-различен характер беше горе-долу свикнала на сцени от този род, учудена, спря работата си и очите й веднага се замъглиха от лошо предчувствие. Каква ли беше тази нова несгода или беда? Защото плахите сиви очи на Еста и цялото й държане положително предвещаваха нещастие. А в ръката й имаше сгънат вестник, който тя отвори, и с дълбоко съжаление в погледа посочи съобщението, в което госпожа Грифитс тозчас заби очи. Но какво беше това?
