Сетне Джефсън извади часовника си и погледна първо Белнап, а след това през най-близкия прозорец, откъдето се виждаха насъбралите се вече тълпи — едната пред стъпалата на съда; втората, в която имаше и журналисти, журналистки, фоторепортери и художници, се беше струпала до самия изход на затвора и нетърпеливо чакаше да „щракне“ Клайд или някой друг, свързан с това дело, — и рече:
— Е, май че е време. Както гледам, комай целият окръг Катараки би искал да влезе в залата. Ще имаме множко слушатели. — И като се обърна още веднъж към Клайд, додаде: — Сега да не вземете да се смутите от всичките тия хора, Клайд. Те са чисто и просто селяци, дошли в града да гледат представление.
Тогава двамата, Белнап и Джефсън, излязоха, Краут и Сисъл влязоха да вземат Клайд под лично наблюдение, а двамата адвокати минаха сред шушнене и пресякоха площада по пожълтялата трева към сградата на съда на отсрещната страна.
А подир тях, след по-малко от пет минути, предхождан от Слак и Сисъл и последван от Краут и Суенк, но защитен и от двете страни от двама извънредни помощник-шерифи, в случай че има безредици или някаква демонстрация, самият Клайд, който се мъчеше да изглежда колкото може по-наперен и безгрижен; ала поради многото груби непознати лица наоколо — мъже с тежки кожени шуби и шапки и с големи мустаци или с износени, избелели и неугледни дрехи, типични за много земеделски стопани в този край, придружени от своите жени и деца, всичките загледани в него с такова странно любопитство — той се почувства малко неспокоен: сякаш всеки миг можеше да екне револверен изстрел или някой да се нахвърли отгоре му с нож, при което помощниците на шерифа, с ръка на револверите си, добавяха доста много за реалността на това чувство. Но чуваха се само викове: „Идва! Идва!“, „Ето го!“, „Как да повярваш, че е могъл да извърши такова нещо!“
След това защракаха и забръмчаха фото- и киноапаратите, а двамата му странични стражи запристъпваха все по-близо и по-близо до него и сърцето му съвсем се сви.
Сетне пет кафяви каменни стъпала, водещи до старата врата на съда, а отвъд — вътрешно стълбище към голяма, дълга, кафява зала с висок таван, където отдясно, отляво и отзад към изток имаше високи, тесни, закръглени в горния край прозорци с тънки стъкла, през които се лееха потоци светлина. А в западния край — издигнат подиум с тъмнокафяво кресло за съдията, украсено с тежка резба. Зад него — портрет; от двете страни, към север, юг и назад — редици пейки, всеки ред по-високо от другия, и всичките претъпкани с хора, пространството зад тях изпълнено с правостоящи, и когато той влезе, всички като че ли се наведоха напред, заизвиваха вратове и го заразглеждаха с остри, проницателни очи и в залата се разнесе бръмчене или ромон от приказки. Той чуваше тази всеобща глъч, когато се приближи и влезе през една вратичка в свободното пространство отвъд, където, както забеляза, Белнап и Джефсън седяха на една маса и между тях имаше празен стол за него. И той усещаше очите и лицата, които съвсем не му се искаше да погледне.
Но тъкмо пред него, на друга маса в същия квадрат и точно под издигнатия подиум в западния край, както сега видя, бяха Мейсън и няколко други мъже, които като че ли си спомняше — Ърл Нюком, Бъртън Бърли и още един човек, когото не беше виждал досега, — и те четиримата се обърнаха и го загледаха, когато влезе.
А тази вътрешна група бе заобиколена от външен кръг мъже и жени, журналисти и художници.
После, след малко, той си спомни съвета на Белнап и сполучи да се поизправи и с пресилено непринуден и смел вид, опровергаван до известна степен от напрегнатото му бледо лице и малко замъглени изцъклени очи, погледна репортерите и художниците, които го проучваха и скицираха, и дори пошепна: „Залата е препълнена, а?“ Но в същия миг и преди да може да каже още нещо, отнякъде се чуха два екливи удара. След тях прозвуча глас: „Тишина! Тишина! Съдът! Всички да станат, моля!“ И също тъй внезапно сред шепнещите и мърдащите слушатели се възцари пълна тишина. И тогава през една врата на юг от подиума се появи едър, изискан мъж с румено и гладко избръснато лице, облечен с широка черна тога, бързо се запъти към големия стол зад съдийската маса, изгледа втренчено всички пред себе си, но като че ли без да вижда никого, и седна. Тогава седнаха и всички насъбрали се в залата.
В този миг отляво, също долу, под съдията, един по-дребен и по-стар човечец, застанал пред по-малко писалище, извика:
— Внимание, внимание! Всички лица, чиито дела са насрочени за разглеждане пред почитаемия Върховен съд на щата Ню Йорк, окръг Катараки, да се приближат и да внимават. Заседанието на съда е открито!
След миг-два същият човечец отново се изправи и възвести:
— Щатът Ню Йорк срещу Клайд Грифитс.
Тогава Мейсън се изправи и застанал пред масата си, незабавно отговори:
— Народът е готов.
Веднага се изправи Белнап и с учтив и любезен тон заяви:
— Ответникът е готов.
