Но най-после — о, колко приятно беше това — съдебният писар обяви с еклив, тънък, стържещ старчески глас почивка до два часа след пладне. И Джефсън с усмивка се обърна към Клайд:
— Е, Клайд, това е първият рунд… не е кой знае какво, как мислите? И не е чак толкова страшно, нали? Хайде вървете сега и хубавичко си хапнете. След обяда ще бъде също тъй проточено и скучно.
А в това време Краут и Сисъл заедно с извънредните помощник-шерифи пристъпиха напред и го обкръжиха. След това тълпата, блъсканицата и провикванията: „Ето го! Ето го! Идва! Тука, тука!“ И едно едро и месесто женище си проби път колкото можеше по-близо, загледа го право в лицето и възкликна:
— Чакайте да го видя. Искам само хубавичко да те видя, млади момко. Аз също имам две щерки.
Но нито един негов познат от Ликъргъс и Дванадесетото езеро, които бе видял в съдебната зала, не се доближи. И, разбира се, нито помен от Сондра. Защото, както и Белнап, и Джефсън го бяха нееднократно уверявали, тя нямаше и да се мерне. Дори и името й, ако можеше, нямаше да се спомене. Семейство Грифитс, както и семейство Финчли, беше против това.
Още цели пет дни употребиха Мейсън и Белнап за подбирането на съдебни заседатели. Но най-после дванадесетте лица, които щяха да съдят Клайд, положиха клетва и заеха местата си. И какви бяха те! Стари и с прошарени коси или почернели от слънцето и сбръчкани земеделски стопани и дребни търговци от малки селища и за разнообразие търговски пътник на Форд, ханджия от езеро Том Диксън, продавач от манифактурния магазин на фирмата „Хамбургър“ в Бриджбърг, пътуващ застрахователен агент с постоянно местожителство в малко градче на север от езеро Грас. И всичките с изключение на едного женени. И всичките с изключение на едного, ако не нравствени, то религиозни, и всичките убедени във виновността на Клайд, преди още да си заемат местата, но все пак поради тяхното почти единодушно мнение, че са хора справедливи и без предразсъдъци и понеже на всички много им се искаше да бъдат съдебни заседатели по това вълнуващо дело, убедени, че ще могат да съдят справедливо и безпристрастно за представените им факти.
И тъй те всички станаха на крака и положиха клетвата.
И Мейсън незабавно се изправи и започна:
— Господа съдебни заседатели…
А Клайд, както Белнап и Джефсън, ги гледаше и се питаше какво ли впечатление ще им направи встъпителната атака на Мейсън. Защото при създалите се особени обстоятелства по-динамичен и по-наелектризиран обвинител не би могло да се намери. Това беше неговият щастлив случай. Не бяха ли погледите на всички граждани на Съединените щати насочени към него? Той мислеше, че е така. Все едно че някой беше изведнъж възкликнал: „Светлина! Снимка!“
— Без съмнение мнозина от вас са били отегчени, а понякога и озадачени в течение на миналата седмица от извънредната грижливост, с която защитниците и обвинението по това дело преглеждаха списъка на съдебните заседатели, измежду които бяхте избрани вие дванадесетте — започна той. — Не беше лесна задачата да се намерят дванадесет души, на които биха могли да бъдат предоставени всичките насъбрани факти по това удивително дело и те да ги претеглят с цялата справедливост и разбиране, изисквани от закона. Що се отнася до мен, господа, грижите, които положих, бяха продиктувани само от една подбуда: държавата да извърши акт на правосъдие. Никакво зложелателство, нито каквито да било предубеждения. Така до девети юли тази година лично аз дори не подозирах за съществуването на този подсъдим, нито на неговата жертва, нито на престъплението, в което сега е обвинен. Но, господа, колкото и голямо да бе изпърво моето изумление и неверие, когато чух, че един човек на тази възраст и с възпитанието и връзките на ответника би могъл да попадне в положението да бъде обвинен в такова престъпление, аз се видях принуден стъпка по стъпка да променя, а сетне изобщо да изхвърля от ума си първоначалните си съмнения и да заключа от масата доказателства, които буквално ми се тикаха в ръцете, че мой дълг е да представя обвинението за това деяние от името на народа.
