— Но кое е лицето, което аз обвинявам във всичко това? — неочаквано и най-драматично възкликна той на това място. — Ето го, той седи там! Дали е син на непрокопсани родители, творение на градските вертепи, човек, който е бил лишен от възможност да си състави правилни или честни представи за ценностите и задълженията на един приличен и почтен живот? Такъв ли е? Тъкмо напротив. Баща му е от същото семейство, което е създало в Ликъргъс едно от най-големите и най-процъфтяващите промишлени предприятия — „Грифитс и съдружие, яки и ризи“. Той е бил беден, да, в това няма съмнение. Но не по-беден от Робърта Олдън, а бедността явно не е покварила нейния характер. Родителите му, както се научаваме, са пастори самозванци, които са вербували вярващи и ръководили мисии в Канзас сити и Денвър, а преди това в Чикаго и Гранд Рапидз, в щата Мичиган — хора, които по събрани от мен сведения са искрено религиозни и със здрави принципи във всяко отношение. Но подсъдимият, най-големият им син, този, от когото бихме очаквали да бъде най-дълбоко повлиян от тях, рано се отвърнал от техния свят и се пристрастил към външния блясък в живота. Той станал пиколо в известния в Канзас сити хотел „Грийн Дейвидсън.“
След това Мейсън продължи да обяснява, че Клайд никога не се задържал на едно място — бил човек, който, може би поради някаква особеност в темперамента, предпочитал да скита от място на място. Сетне, както той каза по-нататък, Клайд получил висока длъжност — началник на отделение в добре известната фабрика на чичо си в Ликъргъс. И тогава постепенно навлязъл в кръговете, в които се движели чичо му и неговите деца. А заплатата му била такава, че можел да си позволи да наеме стая в една от по-хубавите къщи в града, докато погубеното от него момиче живеело в скромна стаичка на глуха улица.
— И въпреки това — продължи прокурорът — колко голям капитал е бил правен от това, че подсъдимият уж бил млад! — Тук той си позволи презрително да се усмихне. — Неговите защитници и други го наричат във вестниците безброй пъти „момче“. Той не е момче! Той е зрял мъж. Той е имал по-големи възможности по отношение на образованието и издигането си в обществото, отколкото кой да е от вас в ложата на съдебните заседатели. Пътувал е. В хотелите и клубовете и в обществото, с което е бил тъй тясно свързан в Ликъргъс, той се е познавал с почтени, достойни, а дори и способни и изтъкнати хора. Ами че всъщност в момента на задържането му преди два месеца той беше член на най-модното общество и летовническа група, с които този край може да се похвали. Помнете това! Той има зрял, а не недозрял ум. Умът му е напълно развит и прекрасно уравновесен.
Господа — продължи той, — както обвинението скоро ще ви докаже, едва четири месеца след пристигането на подсъдимия в Ликъргъс загиналата девойка постъпила на работа при него, в отделението, на което той бил началник. И не се минали два месеца, когато той успял да я убеди да се премести от почтеното и религиозно семейство, което избрала в Ликъргъс, в дом, за който не знаела нищо и главното предимство на който по мнението на подсъдимия било, че е предлагал възможности за потайност и уединение, свобода от надзор, за да може да изпълни гнусните си намерения, които вече е имал по отношение на тази девойка.
В дружество „Грифитс“ съществува правило — както ще ви покажем по-нататък в хода на делото, — което обяснява много неща, а то е, че на никой висш служещ или началник на някое отделение не е позволено да има интимни връзки с някое от подведомствените му момичета или във фабриката изобщо, нито вътре, нито извън предприятието. Това не би било благоприятно нито за нравствеността, нито за честта на работещите в това голямо дружество и затова то е забранено. И скоро след постъпването си там този човек е бил запознат с правилото. Но възпряло ли го е то? Възпряло ли го е по някакъв начин тъй скорошното и благосклонно внимание на чичо му? Ни най-малко. Потайност! Потайност! От самото начало! Прелъстяване! Прелъстяване! Тайното, преднамерено безнравствено, противозаконно и неоправдано и осъдително от обществена гледна точка блудство извън възраждащите и облагородяващи връзки на брака!
Това е била неговата цел, господа! Но било ли е изобщо известно комуто и да било в Ликъргъс или другаде, че между него и Робърта Олдън съществува подобна връзка? Нито на една жива душа!
