Американска трагедия полностью

Прочее нека се занимаем с фактите. Две жени са замесени в това деяние. Едната е мъртва. Другата… — тук той се обърна натам, където седеше Клайд, и посочи с пръст към Белнап и Джефсън — по споразумение между обвинението и защитата няма да се споменава тук по име, понеже нищо добро не ще се постигне с причиняване на ненужни огорчения. Всъщност, заявявам ви, единствената цел, която ще се крие зад всяка дума и всеки факт, както те ще бъдат сега изложени от обвинението, ще бъде извършването на истинско правосъдие в съгласие със законите на нашия щат и отговарящо на престъплението, в което е обвинен ответникът. Истинско правосъдие, господа, истинско и справедливо. Но ако вие не постъпите честно и не произнесете правилна присъда, почиваща върху доказателствата по делото, ще извършите неправда, и то сериозна неправда спрямо народа от щата Ню Йорк и народа от окръга Катараки. Защото те са, които разчитат на вас правилно да съдите във вашите заключения и в окончателното си решение по това дело.

Тук Мейсън се поспря, а след това драматично се обърна към Клайд и като го сочеше от време на време с десния си показалец, продължи:

— Народът от щата Ню Йорк обвинява — той наблегна на тази едничка дума така, сякаш искаше да й придаде характер на дълго незаглъхваща гръмотевица — подсъдимия Клайд Грифитс, че е извършил престъплението предумишлено убийство. Народът обвинява, че той предумишлено и злонамерено е прибягнал до жестокост и измама и убил, а след това се опитал да укрие завинаги от знанието и правосъдието на хората трупа на Робърта Олдън, дъщеря на земеделски стопани, живеещи от дълги години близо до селището Билц в околия Мимико. Народът обвинява — тук Клайд, послушен на пошепнатия му от Джефсън съвет, се облегна колкото можеше по-удобно назад и загледа колкото можеше по-невъзмутимо Мейсън, който го гледаше право в очите, — че същият Клайд Грифитс, преди още да извърши престъплението, седмици наред е обмислял плана и извършването му, а после го е привел в изпълнение с предумисъл.

И като предявява обвинение по тези точки, народът от щата Ню Йорк възнамерява и ще ви представи доказателства по всяка от тях. На вас ще ви бъдат предложени факти и за тези факти не аз, а вие ще трябва да бъдете единствените съдии.

Мейсън се спря още веднъж и промени позата си, докато нетърпеливите му слушатели се блъскаха и навеждаха напред, гладни и жадни за всяка дума, която ще промълви, а той вдигна едната си ръка, театрално отметна назад къдравата си коса и продължи:

— Господа, не ми трябва кой знае колко време да обрисувам, а пък и вие сами безпогрешно ще установите в хода на делото, що за девойка е била тази, чийто живот е бил тъй жестоко погубен във водите на езеро Голямата чапла. През всичките двадесет години на нейния живот — Мейсън прекрасно знаеше, че тя е била на двадесет и три години и две години по-голяма от Клайд — никой, който я е познавал, не е могъл да каже за нея нито една лоша дума. И аз съм положителен, че нито едно изказване в този дух не ще бъде направено при гледането на настоящото дело. Преди малко повече от една година, на деветнадесети юли, тя дошла в град Ликъргъс, за да може с труда на своите ръце да подпомага семейството си. — В цялата зала се чуха риданията на нейните родители, сестри и братя.

— Господа — продължи Мейсън и започна подробно да описва живота на Робърта от деня, когато тя първом напуснала дома си, за да отиде при Грейс Мар, докато, след като се срещнала с Клайд на езеро Кръм, се спречкала заради него с приятелката си и със своите покровители, семейство Нютън, възприела желанието му да заживее сама, сред непознати хора, като укрила подозрителната истина за това от родителите си, и най-сетне отстъпила пред подлъгванията му — писмата, които му бе писала от Билц, даваха подробно всяка следваща стъпка на тази история. След това по същия щателен начин той заговори за Клайд; за интереса му към живота на светското общество в Ликъргъс; за богатата и красива госпожица X., която само поради своята наивност и доброта, макар и увлечена от него, му дала да разбере, че би могъл да се надява в бъдеще да получи ръката й, неволно разпалила у него страст, станала причина за внезапната промяна в отношението и чувствата му към Робърта и накрая — Мейсън настояваше, че щял да го докаже — тази промяна завършила със замисъла, който довел до смъртта на Робърта.