Но направил ли е поне това? Никакво писмо!
Но искал ли е Клайд Грифитс хората да узнаят как се е отнесъл с нея? Разбира се, не! И в ума му веднага започнал да се оформя план как да избегне излагането и да накара устата на Робърта Олдън да замълчи завинаги. И, господа, обвинението ще докаже, че той наистина й затвори устата.
Сега Мейсън извади карта на Адирондакските планини, която бе наредил да му приготвят за тази цел и на която с червено мастило бе проследено движението на Клайд до смъртта на Робърта и след това до момента на задържането му при Голямото мечо езеро. При това той се отклони, за да разкаже на съдебните заседатели добре обмисления план на Клайд за укриването на самоличността му, различните записвания под измислени имена, двете шапки. Тук той обясни също, че във влака от Фонда до Ютика, а после от Ютика до езеро Грас Клайд не пътувал в същия вагон с Робърта, след което заяви:
— Не забравяйте, господа, макар преди това да е загатвал на Робърта, че това щяло да бъде тяхното сватбено пътешествие, той не е искал никой да разбере, че пътува с годеницата си… не, дори след като стигнали на езеро Голямата чапла. Защото се е стремил не да се ожени за нея, а да намери безлюдно място, където да угаси живота на момичето, което му било омръзнало. Но попречило ли му е двадесет и четири и четиридесет и осем часа преди това да държи Робърта в прегръдките си и да повтаря обещанията, които не е имал никакво намерение да изпълни? Попречило ли е? Аз ще ви покажа регистрите за гостите от двата хотела, в които са спирали и където поради предполагаемата им близка женитба са спали заедно, в една стая. А пък единствената причина това да трае четиридесет и осем вместо двадесет и четири часа се е крила в грешката му по отношение усамотеността на езеро Грас. Когато видял, че то кипи от живот, че е център на религиозна лятна колония, той решил да го напусне и да отиде на Голямата чапла, което било по-безлюдно. И ето, господа, вие виждате пред себе си смайващо и мъчително зрелище: уж невинен и във висша степен неправилно разбран млад мъж влачи изморена и паднала духом девойка от едно място на друго, докато намери достатъчно безлюдно езеро, в което да я удави. И то само четири месеца, преди тя да стане майка!
А после, когато стигнал на достатъчно усамотено езеро и я извел от ханчето, където се записал пак под измислено име като Клифърд Голдън и съпруга, той я качил на лодка и повел към смъртта. Малката нещастница си е въобразявала, че отива на кратка разходка преди мнимата женитба, за която й говорил и която трябвало да скрепи с печат и да освети връзката им! Да скрепи и освети! Да скрепи и освети, както скрепяват и осветяват сключили се води, не другояче… не другояче. И той да тръгне непокътнат и доволен като вълк от плячката си към свободата; към брак с друга, към светско, материално и любовно блаженство, към обществено положение и охолство, а Робърта да спи безмълвна и безименна в гроба си във водата.
Но, господа, неизповедими са пътищата на природата или на бога и провидението, които дават окончателната насока на нашите намерения, както и да ги предначертаваме ние! Човекът е, който предполага, но господ, господ е този, който разполага!
Подсъдимият, сигурен съм, че все още се чуди отде зная, че Робърта е смятала, че те ще се оженят, след като напуснат ханчето на Голямата чапла. И не се съмнявам: той все още се утешава с мисълта, че няма начин аз да го зная. Но колко проницателен и дълбок трябва да бъде този ум, който би могъл да предугади и предотврати всичките случайности и вероятности в живота! Защото, както седи там сега със сигурната вяра, че защитниците му ще успеят благополучно да го отърват… — при тези думи Клайд изведнъж изправи гръб с чувството, че косата му мърда, а ръцете, скрити под масата, леко треперят — той не знае, че тази девойка, когато се забавила в стаята си в ханчето на езеро Грас, написала писмо до майка си, което не е имала време да изпрати и което е било в джоба на мантото й, останало в ханчето, защото денят бил горещ и защото си въобразявала, разбира се, че ще се върне. Това писмо е сега тук, на тази маса.
