На Клайд малко остана да му затракат зъбите. Той трепереше като от треска. Точно така, тя беше оставила мантото си! Белнап и Джефсън също седнаха по-изправено, като се чудеха какво ли може да има в писмото. Дали можеше да бъде съдбоносно и доколко може да накърни или изобщо да осуети изработения от тях план на защитата? Те можеха само да чакат и да чуят.
— В това, писмо — продължи Мейсън — тя казва защо е отишла горе на езерата: не за друго, а за да се омъжи — тук Джефсън и Белнап, както и Клайд си отдъхнаха с голямо облекчение: това беше точно в рамките на техния план, — и то след един или два дена — продължи Мейсън, който все още мислеше, че е смазал Клайд от страх. — Но Голдън или Грейъм от Олбъки или от Сиръкюз си е знаел. Той е знаел, че няма да се върне. И е взел всичките си вещи със себе си в лодката. И цял следобед, от пладне до вечерта, е търсил място на това безлюдно езеро — място, което да не се вижда лесно от никоя точка на брега, както ще ви покажем. И на свечеряване го намерил. И когато се запътил на юг през гората след това с нова сламена шапка на главата и с чисто сухо куфарче в ръка, той си е въобразявал, че е в безопасност. Нямало вече Клифърд Голдън, нямало вече Карл Грейъм… те се удавили… те били на дъното на езеро Голямата чапла. Но Клайд Грифитс бил жив и свободен, на път към Дванадесетото езеро и обществото, което толкова много обичал.
— Господа, Клайд Грифитс е убил Робърта Олдън, преди да я хвърли в това езеро. Той я ударил по главата и лицето и е смятал, че никой не го е видял. Но когато нейният предсмъртен вик проехтял над водите на Голямата чапла, там е имало свидетел и преди обвинението да си е казало думата, този свидетел ще бъде тук и ще ви съобщи каквото знае.
Мейсън нямаше очевидец, но не можа да устои пред удобния случай да породи такава разстройваща мисъл в противниковия лагер.
И положително резултатът отговаряше и дори надминаваше очакванията му. Защото Клайд, който до този миг, а особено след съкрушителното съобщение за писмото, се мъчеше да посреща всичко с невъзмутимия вид на оскърбена невинност, сега изтръпна и веднага изпадна в отчаяние. Свидетел! И е дошъл да даде показания! Боже! Тогава, който и да е бил, той се е спотайвал на безлюдния езерен бряг, видял е непреднамерения удар, чул е нейните викове… видял е, че той не се е опитал да й помогне! Видял го е да плува към брега и крадешком да се отдалечава… може да го е наблюдавал в гората, когато се е преобличал. Боже! Ръцете му се впиха в облегалките на стола, главата се отметна назад като от силен удар, защото всичко това означаваше смърт… неизбежно смъртно наказание. Боже! Сега няма надежда! Главата му клюмна, изглеждаше като че ли ей сега ще изпадне в кома.
Колкото за Белнап, изявлението на Мейсън го накара в първия миг да изтърве молива, с който си водеше бележки, а след това да се вторачи с озадачен и слисан вид, понеже те нямаха данни, с които да отблъснат такъв съкрушителен удар… Но като се сети колко объркан сигурно изглежда, веднага се овладя. Дали в края на краищата Клайд ги е лъгал, дали я е убил преднамерено, и то пред този невидим свидетел? Ако е така, може би ще им се наложи да се откажат от едно такова безнадеждно и непопулярно дело.
Що се отнася до Джефсън, той беше за миг зашеметен и смазан. И през неговия строг ум, не се поддаващ лесно на сътресения, вихрено се занизаха мисли като: имало ли е наистина свидетел? Дали Клайд е лъгал? Но жребият бе хвърлен, защото нали той вече им беше признал, че е ударил Робърта, и свидетелят трябва да е видял това. И това слагаше край на всякакви твърдения за душевен прелом. Кой би го повярвал след едно такова свидетелско показание?
Но поради самата си природна заядливост и решителност, той не можеше да си позволи да бъде объркан от подобно съкрушително съобщение. Вместо това се обърна и след като изгледа слисаните, но вече упрекващи се Белнап и Клайд, подхвърли:
— Не му вярвам. Мисля, че лъже или блъфира. Въз всеки случай ще почакаме и ще видим. Има много време, докато дойде ред на нашето изложение. Погледнете всички тия свидетели. И ние можем да ги подлагаме на кръстосан разпит със седмици, стига да пожелаем, докато му изтече мандатът. Имаме предостатъчно време за сума неща… например да узнаем междувременно нещо за тоя свидетел. А освен другото може да се говори за самоубийство или за случилото се, както си е било. Можем да накараме Клайд да се закълне в това, което е станало, каталептичен транс… липса на смелост да извърши замисленото. Не е вероятно някой да може да го види от петстотин фута разстояние. — И Джефсън мрачно се усмихна. Почти в същия момент той добави, но така, че да не го чуе Клайд: — Бихме могли да го отървем в най-лошия случай с присъда за двайсет години, как мислите?
