Тогава съдията Объруолцър, понеже си даваше сметка, че е станало много сериозно нарушение на съдебния етикет, извика при себе си Белнап и Мейсън и след като изслуша спокойните и учтиви обяснения какво е било и какво не е било вложено в тази реплика, в края на краищата се разпореди под страх от обвинение в неуважение на съда никой от двамата да не засяга по никакъв начин политическото положение.
Въпреки това Белнап и Джефсън се поздравиха, че с тази забележка са сполучили да уведомят съдебните заседатели и съда за тяхното отношение към кандидатурата на Мейсън и как той я използва във връзка с това дело.
А после още и още свидетели!
Грейс Мар зае свидетелското място и гладко и многословно описа как и къде се е запознала с Робърта, колко невинно, чисто и религиозно момиче е била, но как след срещата й с Клайд на езеро Кръм в нея настъпила голяма промяна. Станала по-прикрита и уклончива, започнала да измисля какви ли не неверни извинения за своите нови и неизвестни приключения, както например излизала вечерно време, връщала се късно, твърдяла, че е прекарала съботата и неделята, там, където всъщност не е била, докато накрая поради критичната забележка, която тя, Грейс Мар, си позволила да й направи, внезапно ги напуснала, без да си даде адреса. Но имало в тая работа мъж и този мъж бил Клайд Грифитс. Защото, когато проследила Робърта до квартирата й една вечер през септември или октомври миналата година, забелязала нея и Клайд в далечината, близо до дома на семейство Гилпин. Те стояли под група дървета и той я прегръщал.
А след това Белнап по предложение на Джефсън се зае с нея и с много лукави въпроси се помъчи да установи дали преди идването си в Ликъргъс Робърта е била също толкова религиозна и нравствена, както я описва госпожица Мар. Но госпожица Мар, уморена и раздразнителна, настоя, че до деня на срещата й с Клайд на езеро Кръм Робърта е била образец на правдивост и чистота, доколкото е известно това на нея.
След нея двойката Нютън се закле в горе-долу същото.
А после съпрузите Гилпин и дъщерите им разказаха под клетва всеки поотделно кой какво бе чул или видял. Госпожа Гилпин установи приблизително деня, когато Робърта се преместила в дома й с един куфар и чанта — същите, които Тайтъс позна, че били на дъщеря му. А след това живяла като че ли прекалено самотно, докато най-после тя я съжалила и започнала да я кани у тях под един или друг предлог, обаче Робърта неизменно отказвала. След това, късно през ноември, макар че никога нямала сърце да й каже нещо по този въпрос поради нейното мило и, общо взето, скромно държане, тя и двете й дъщери забелязали, че понякога след единадесет часа Робърта като че ли приемала някого в стаята си, но точно кого — не можела да каже. И тука пак при кръстосания разпит Белнап се опита да изтръгне някакво признание или впечатление, които биха създали убеждението, че Робърта не е била чак толкова затворена и чак такава пуританка, каквато я рисуваха всички свидетели досега, но не сполучи. Госпожа Гилпин и нейният съпруг явно я харесваха и само под натиска на Мейсън, а после и на Белнап дадоха показания за късните посещения на Клайд.
След това по-голямата дъщеря Стела даде показания, че към края на октомври или в началото на ноември, скоро след като Робърта наела стаята, тя минала край нея и я видяла с един мъж — сега можела да каже, че е бил Клайд. Те стоели на по-малко от стотина фута от къщата и като забелязала, че очевидно се карат, спряла да послуша. Не могла да различи всяка дума от разговора, но след навеждащи въпроси от страна на Мейсън можа да си спомни, че Робърта му възразявала — не могла да му позволи да дойде при нея в стаята, казала, че „това няма да е прилично“. И накрая той се обърнал кръгом и оставил Робърта да стои с протегнати ръце, сякаш го умолява да се върне.
През цялото това време Клайд гледаше с широко отворени от изумление очи, защото в онези дни — всъщност в течение на цялата си връзка с Робърта — беше си въобразявал, че никой не го наблюдава. А това решително потвърждаваше голяма част от обвиненията на Мейсън във встъпителната му реч — че той преднамерено и с пълно съзнание за естеството на престъпната си постъпка е убеждавал Робърта да извърши нещо, което тя явно не е искала да извърши — и това беше показание от този род, което вероятно щеше да настрои съдията, както и съдебните заседатели и всичките тези ограничени от условности жители на затънтения окръг. И Белнап, разбрал това, се опита да обърка тази Стела в установяването самоличността на Клайд. Но постигна само това, че тя допълнително съобщи как един ден през ноември или в първата част на декември видяла Клайд да идва с някаква кутия под мишница, да почуква на вратата на Робърта и да влиза, и била сигурна, че той е същият младеж, когото видяла в оная лунна вечер да се кара с Робърта.
