Сетне Хуигъм, а подир него Лигет дадоха показания за датата на постъпването на Клайд във фабриката, а после и на Робърта, както и за правилото относно началниците на отделения и женската работна ръка, и доколкото те могли да отсъдят, за безупречното външно поведение и на Клайд, и на Робърта, като и двамата не се заглеждали един в друг, пък всъщност и в никой трети (такива бяха показанията на Лигет).
А след тях още други. Госпожа Пейтън даде показания как се е държал в квартирата си и за светския му живот, доколкото могла да забележи нещо. Госпожа Олдън даде показания, че на Коледа предишната година Робърта й признала, че началникът й във фабриката — Клайд Грифитс, племенник на собственика, я ухажвал, но това трябвало да се пази засега в тайна. Франк Хариът, Харли Багот, Трейси Тръмбул и Фреди Селз дадоха показания, че миналия декември Клайд бил канен тук и там и взимал участие в различни светски развлечения в Ликъргъс. Джон Ламбърт, аптекар в Скинектъди, даде показания, че по някое време през януари един младеж, когото познава сега в лицето на подсъдимия, се обърнал към него с молба за някое лекарство, което да предизвика помятане. Орин Шорт даде показания, че във втората половина на януари Клайд го попитал дали не познава някой лекар, който би могъл да помогне на млада омъжена жена — според думите на Клайд, съпруга на служещ при „Грифитс и съдружие“, — която била твърде бедна, за да може да си позволи дете, и чийто съпруг, според Клайд, го помолил да узнае това. След него доктор Глен даде показания за посещението на Робърта, като преди това си я спомни по снимките във вестниците, но добави, че по професионална линия не могъл да направи нищо за нея.
А подир него С. Б. Уилкокс, собственикът на стопанството, съседно с това на Тайтъс Олдън, даде показания, че бил в умивалнята зад кухнята на или около двадесет и девети или тридесети юни, когато Робърта водила междуградски разговор от къщата с Ликъргъс с мъж, който дал името си като Бейкър, и я чул да му казва: „Но, Клайд, аз не мога да чакам толкова дълго. Ти знаеш, че не мога. И няма да чакам.“ И тонът й бил възбуден и тъжен. Господин Уилкокс беше сигурен в името Клайд.
И Етел Уилкокс, дъщеря на същия Уилкокс, нисичка, дебела и фъфлеща, разказа под клетва, че на три пъти преди това е отговаряла на междуградско повикване за Робърта и е ходила да я извика. И трите пъти разговорът бил с Ликъргъс и я търсил мъж на име Бейкър. Също така в единия от случаите чула Робърта да го нарича Клайд. А веднъж я чула да казва, че „в никой случай няма да чака толкова дълго“, макар и да не знаела какво искала да каже с това Робърта.
А след това Роджър Бийн, местният пощенски раздавач, даде показания, че от седми или осми юни до четвърти или пети юли през неговите ръце са минали не по-малко от петнадесет писма, дадени му от самата Робърта или извадени от пощенската кутия на кръстопътя до стопанството на Олдън, и той бил сигурен, че повечето от тях били адресирани до Клайд Грифитс, пост-рестант, Ликъргъс.
А после Еймъс Шоултър, чиновникът в службата „До поискване“ в Ликъргъс, който даде клетвени показания, че доколкото може да си спомни, от или между седми или осми юни и четвърти или пети юли Клайд, когото познавал по име, го е питал за поща и получил от него не по-малко от петнадесет или шестнадесет писма.
След него Р. Т. Бигън, управител на бензиностанция в Ликъргъс, се закле, че на шести юли към осем часа сутринта, когато излязъл на Фийлинг авеню, което се намира в най-западния край на града и води в северния си край до спирка на трамвайната линия от Ликъргъс до Фонда, видял Клайд, облечен със сиви дрехи, с кафяво куфарче, към едната страна на което бил пристегнат жълт триножник за фотоапарат и още нещо, сигурно чадър. И понеже знаел къде живее Клайд, учудил се, че върви пеша, тъй като могъл да се качи на трамвая от Ликъргъс за Фонда на Централния булевард, недалеч от квартирата си. А Белнап в кръстосания разпит запита свидетеля как може да се закълне, че това, което е видял от разстояние сто седемдесет и пет фута, е било триножник, обаче Бигън настоя на своето — било светложълто, дървено, с месингови затегалки и три крака.
А после, подир него, Джон У. Троушър, началник-гарата във Фонда, който даде показания, че сутринта на шести юли тази година (спомнил си го ясно поради някои други неща, за които си взел бележка) той продал на Робърта Олдън билет за Ютика. Спомнял си госпожица Олдън, понеже я виждал няколко пъти предишната зима. Тя имала доста уморен, почти болен вид и носела кафява чанта, подобна на кафявата чанта в съда, която след това му показаха. Спомнял си и подсъдимия, който също бил с куфарче. Не го видял да забележи, нито да заговори девойката.
