Сетне Куинси Б. Дейл, кондуктор на влака между Фонда и Ютика. Той забелязал и сега си спомнял Клайд в един от задните вагони. Забелязал също, а сетне по снимки, обнародвани във вестниците, познал Робърта. Тя му се усмихнала дружелюбно и той й казал, че такава чанта, каквато носи, му се вижда твърде тежка за нея и щял да каже на някой от спирачите да й я свали в Ютика, за което тя му поблагодарила. Видял я да слиза в Ютика и да отива в сградата на гарата. Забелязал там Клайд.
Последва установяване собствеността на куфара на Робърта, който бе останал задълго в гардероба на гара Ютика. След това страница от книгата за гости на хотел „Ренфрю Хаус“ в Ютика, достоверността на която бе установена от Джери К. Керносян, директор на този хотел, където стоеше записът „Клифърд Голдън със съпругата си“. После същият на място бе сравнен от вещи лица графолози със съответните страници от книгите на ханчетата на езеро Грас и Голямата чапла и клетвено потвърдени, че почеркът е един и същ. Сетне те бяха сравнени с картичката от куфара на Робърта и всичките приети като веществено доказателство и внимателно разгледани от всеки съдебен заседател поотделно, както и от Белнап и Джефсън, които впрочем вече ги бяха виждали, освен картичката. И пак възражение от страна на Белнап във връзка с неоправданото, незаконно и срамно укриване на веществено доказателство от страна на прокурора. И продължителни и ожесточени пререкания, които доведоха всъщност само до приключване на десетия ден от разглеждането на делото.
А после, на единадесетия ден, Франк У. Шефър, чиновник от „Ренфрю Хаус“ в Ютика, си припомни точно как били дошли Клайд и Робърта и тяхното държане; също как Клайд записал двамата като Клифърд Голдън със съпругата си от Сиръкюз. А след това Уолъс Вандърхоф, един от продавачите в галантерийния магазин на фирмата „Стар“ в Ютика, разказа за държането и общия вид на Клайд, когато купувал сламена шапка. Следваше кондукторът на влака, движещ се между Ютика и езеро Грас. И собственикът на хотела край езерото. И Бланч Петингил, келнерка, която даде клетвени показания, че на вечеря дочула Клайд да убеждава Робърта, че не било възможно да получат там разрешение за женитба, че щяло да е по-добре да почака, докато стигнат на някое друго място на следващия ден — особено неблагоприятно показание, понеже тази случка предхождаше деня, когато се предполагаше Клайд да направи признание на Робърта, но както Джефсън и Белнап се споразумяха помежду си след това, не можеше да се изключи такова признание да мине през няколко предварителни фази. След келнерката се яви кондукторът от влака, с който двамата бяха отишли на Ловната хижа. А след него — водачът — шофьор на автобуса, който разказа за странните въпроси на Клайд дали има много хора на езерото и как е оставил чантата на Робърта и взел своето куфарче, и как е казал, че щели да се върнат.
Подир това съдържателят на ханчето на Голямата чапла; тримата мъже от гората — техните показания, много неблагоприятни за Клайд, понеже описаха как се е уплашил, когато ги видял. А сетне историята как е била намерена лодката и трупът на Робърта, и в края на краищата пристигането на Хейт и как е намерил писмото в палтото на Робърта. Двадесетина свидетели, които се заклеха във верността на всичко това. После пък капитанът на параходчето, провинциалното девойче, шофьорът на семейство Кранстън, пристигането на Клайд във вилата и най-сетне (всяка стъпка описана под клетва) пристигането му на Мечото езеро, преследването и залавянето му, да не споменаваме различните стадии на задържането му — какво е казал, — и това беше най-неблагоприятното, понеже рисуваше лъжливостта, уклончивостта и ужаса на Клайд.
Но безспорно най-страшни и най-неблагоприятни бяха показанията относно фотоапарата и триножника — обстоятелствата, свързани с намирането им, — и именно на тяхната тежест разчиташе Мейсън в своето обвинение. Единствената му цел отначало беше да докаже, че Клайд лъже, когато отрича да е имал било триножник, било апарат. И за да направи това, той първо извика Ърл Нюком, който под клетва разказа как в деня, когато той, Мейсън, Хейт и всички други участници в разследването завели Клайд на мястото, където било извършено престъплението, той и един местен жител на име Бил Суорц, който след това бе повикан да даде показания, когато търсили наоколо под разни паднали дървета и под храсти, се натъкнали на триножника, скрит под един паднал дънер. Също така (подпомогнат от въпросите на Мейсън, за които Белнап и Джефсън непрекъснато изказваха възражения, неизменно отхвърляни от съдията) той добави, че Клайд, когато го попитали дали е имал фотоапарат или този триножник, отрекъл и казал, че не го познава, и когато чуха това, Белнап и Джефсън изразиха направо с викове неодобрението си.
