Веднага след това бе представен документ, подписан от Хейт, Бърли, Слак, Краут, Суенк, Сисъл, Бил Суорц, Руфъс Форстър — околийския земемер, и Нюком, който гласеше, че Клайд, когато му показали триножника и запитали дали е имал такъв, „несдържано и многократно отрекъл“. Обаче, за да накара добре да се почувства важността на това нещо, Мейсън незабавно добави:
— Добре, господин съдия, но аз имам и други свидетели, които ще се закълнат във всичко казано в този документ и нещо отгоре! — И веднага извика: — Джоузеф Фрейзър!
На свидетелското място се изправи търговец на спортни артикули, фотоапарати и така нататък, който положи клетва и заяви, че някъде между петнадесети май и първи юни подсъдимият Клайд Грифитс, когото познавал по лице и име, поискал от него фотоапарат с дадени размери и триножник и накрая се установил на един „Санк“ 3½ на 5½ инча, който купил от него на изплащане. И след съответна проверка и сверяване фабричните номера, отбелязани върху апарата и триножника и в неговите търговски книги, господин Фрейзър установи идентичността първо на показания му апарат, а веднага след това и на жълтия триножник с тези, които продал на Клайд.
И Клайд се скова поразен. Значи, в края на краищата те са намерили и апарата, и триножника. И това, след като е толкова твърдял, че не е имал никакъв фотоапарат! Какво ли щяха да си помислят тези съдебни заседатели и този съдия, и тези слушатели за всичките му лъжи? Дали ще повярват на неговата история за душевен прелом, след като се доказа, че е лъгал за един нищо и никакъв фотоапарат? По-добре да си беше признал от самото начало.
Но още докато мислеше това, Мейсън извика Симиън Додж, млад дървар и плувец, който даде показания, че в събота, шестнадесети юли, заедно с Джон Поул, който бе извадил трупа на Робърта, се е гмуркал по искането на прокурора точно на мястото, където е бил намерен трупът, докато най-после успял да извади фотоапарата. След това той потвърди, че това е точно изваденият от него апарат.
Веднага последваха показания във връзка с неспоменатия до този момент филм, намерен в апарата при изваждането му от езерото, вече проявен и представен сега като веществено доказателство: четири снимки, на които се виждаше личност, досущ прилична на Робърта, и още две, на които достатъчно ясно личеше Клайд. Белнап не можа нито да опровергае, нито да ги изключи от числото на веществените доказателства.
Тогава Флойд Търсън, един от гостите във вилата на Кранстън в Шарон на осемнадесети юли — деня на първото посещение на Клайд там, изправен на свидетелското място, даде показания, че при този случай Клайд направил редица снимки с апарат приблизително с размерите и отличителните белези на показания му сега, но понеже не можа да потвърди, че е именно този, показанията му бяха зачеркнати от протокола.
След него пък Една Патърсън, камериерка в хана на езеро Грас, даде показания, че когато влязла в стаята, заета от Клайд и Робърта вечерта на седми юли, видяла Клайд да държи в ръка апарат, който по размери и цвят, доколкото могла да си спомни, бил същият както този сега пред нея. По същото време видяла и триножник. А Клайд в своето странно, задълбочено и полухипнотизирано състояние си спомни, че момичето е влизало в тази стая, и му стана чудно и болно поради непрекъснатата верига от факти, която можаха така да изградят свидетели от толкова различни, нямащи нищо общо едно с друго и съвсем неочаквани места, и то след като е минало толкова време.
След камериерката, но в различни дни дадоха показания петимата лекари, които Мейсън извика, когато трупът на Робърта бе пренесен в Бриджбърг, и които, макар Белнап и Джефсън да оспорваха на всяка крачка допустимостта на такива твърдения, един след друг под клетва заявиха, че раните както на лицето, така и на главата, ако се вземе под внимание физическото състояние на Робърта, са били достатъчни, за да я зашеметят. А състоянието на белите дробове на покойната, които били изпитани чрез потопяване във вода, доказвало, че при падането си от лодката тя е била още жива, макар и да не е била непременно в съзнание. Обаче по отношение на оръдието, използвано за нанасянето на тези рани, те не се решиха да направят никакви предположения, освен това, че трябва да е било тъпо. И никакви двусмислени въпроси от страна било на Белнап, било на Джефсън не успяха да ги принудят да признаят, че ударите са могли да бъдат толкова леки, че да не е я зашеметят или лишат от съзнание. Главното поражение, изглежда, е било в горната част на черепа, достатъчно дълбоко, за да се образува там съсирек кръв, и снимки на всичките рани бяха приложени към веществените доказателства.
