Започна с писмо номер едно, датирано осми юни, само три дни след заминаването й от Ликъргъс, и ги прочете всичките до номер четиринадесет, петнадесет, шестнадесет и седемнадесет, в които тя, разпокъсано или споменавайки тук-там разни важни моменти, разказваше цялата си дружба с Клайд до намерението му да дойде да я вземе след три седмици, после след месец, после на осми или девети юни и после внезапното й заплашване, което ускори решението му да я посрещне във Фонда. И докато Мейсън ги четеше по най-трогателен начин, влажните очи, носните кърпички и покашлянето на слушателите и съдебните заседатели свидетелстваха за тяхното въздействие.
Ти каза да не се тревожа, да не мисля толкова много за това как се чувствам и да се забавлявам. Лесно ти е да го кажеш, както си в Ликъргъс, заобиколен от приятели и навсякъде канен. За мен е трудно да говоря от дома на Уилкокс, когато винаги някой може да ме чуе, а ти непрекъснато ми напомняш, че не бива да казвам едно или друго. Пък аз имах да те питам толкова неща, а оттам нямах възможност. И единственото, което ми повтаряше, беше, че всичко е наред. Но не ми каза с положителност, че ще дойдеш на двадесет и седми и това било поради нещо, което не можах съвсем да разбера — телефонът много бръмчеше, — можело да ти се наложи да тръгнеш по-късно. Но това е невъзможно, Клайд. На трети родителите ми заминават за Хамилтън, където живее чичо ми. А Том и Емили на същия ден отиват при сестра ми. Но аз не мога и не искам да отида там пак. Не мога да остана тук съвсем сама. Затова трябва, наистина трябва да дойдеш, както се беше съгласил. Не мога да те чакам по-дълго от това, Клайд, в това състояние, в което съм, и затова ти просто трябва да дойдеш и да ме вземеш. Ах, моля ти се, моля ти се, аз те умолявам, не ме измъчвай и не отлагай повече.
И после:
Клайд, аз се върнах у дома, защото мислех, че мога да ти имам вяра. Преди да замина, ти тържествено ми обеща, че щом искам, ще дойдеш и ще ме отведеш най-много след три седмици — че нямало да ти отнеме повече време да се приготвиш, да имаш достатъчно пари за времето, когато ще живеем заедно или докато успееш да си намериш някаква работа другаде. Но вчера, макар че на трети юли ще стане почти цял месец, откакто съм заминала, ти отначало съвсем не беше сигурен дали ще успееш да дойдеш дотогава, и то след като съм ти казала, че родителите ми непременно ще отидат в Хамилтън и ще се бавят там десет дена. Разбира се, после ти ми каза, че ще дойдеш, но го каза така, сякаш само се мъчеше да ме успокоиш. Оттогава досега това ужасно ме тревожи.
Защото, казвам ти, Клайд, аз съм болна, много болна. Почти цялото време се чувствам прималяла. А освен това така се безпокоя какво ще правя, ако ти не дойдеш, че малко остава да полудея.
