Днес се сбогувах с някои места. Има толкова много кътчета, мили мой, и всичките ми са тъй скъпи! Знаеш, аз съм прекарала тук целия си живот. Първо кладенеца, целия обрасъл със зелен мъх, и аз минах край него да му кажа сбогом, защото няма много скоро да се върна пак, може би никога. После старата ябълка, където играехме преди години — Емили, Том, Грифърд и аз. После „Вярвай“ — симпатичната малка беседка в овощната градина, където играехме понякога.
О, Клайд, ти не можеш да разбереш какво значи всичко това за мен! Имам чувството, като че ли никога вече няма да видя моя дом, след като го напусна този път. И мама, бедничката скъпа мама, колко я обичам и колко ми е мъчно, че трябва така да я излъжа! Понякога си мисля дали не бих могла да й кажа, но не мога. Тя никога не се сърди и ми помага толкова много. Има си достатъчно тревоги и не бих могла да й причиня такова жестоко огорчение. Не, ако замина и се върна някой ден, женена или мъртва — това е почти едно и също сега, — тя никога не ще узнае и аз не ще съм я наскърбила, а то е много по-важно за мен от самия живот. И тъй, довиждане, Клайд, докато се срещнем, както ти ми каза по телефона. И ми прости всичките безпокойства, които съм ти причинила.
Самият Мейсън плака на някои места при четенето, а когато завърши, се обърна уморен, но тържествуващ — беше представил, както му се струваше, най-обстойното и необоримо обвинение — и възкликна:
— Народът завърши!
И в този миг от госпожа Олдън, която беше в залата със съпруга си и Емили, не само поради непрекъснатото напрежение на проточилото се дело, а и под влияние на това последно доказателство на прокурора, се изтръгна ридаещ, но висок вик и тя залитна напред, загубила съзнание. В изнервеното си състояние Клайд, когато чу вика и я видя да пада, скочи на крака и тутакси ръката на Джефсън предупредително се отпусна на рамото му, докато съдебните пристави и други помогнаха на госпожа Олдън и останалия до нея Тайтъс да напуснат залата. Слушателите бяха не по-малко трогнати и раздразнени против Клайд от тази последна случка, сякаш ей сега, на това място беше извършил още някакво престъпление.
Обаче след малко възбудата попремина и понеже беше доста тъмно, стрелките на часовника в залата показваха пет и всички в съда се бяха изморили, съдията Объруолцър обяви намерението си да прекъсне заседанието до следващия ден.
И веднага всички репортери, специални дописници и художници напуснаха местата си, като си шепнеха един на друг, че сутринта ще започне защитата и се чудеха кои и къде ли са свидетелите, а също дали ще позволят на Клайд да даде показания в своя защита въпреки това изумително множество доказателства против него, или пък адвокатите му ще се задоволят с някакъв измислен довод за невменяемост или душевна неустойчивост, което би могло да завърши с доживотен затвор, не по-малко.
