Клайд, освиркан и хулен при напускането на съда, се чудеше дали на другия ден ще има смелостта да излезе да дава показания, както толкова отдавна бяха решили… чудеше се дали няма някакъв начин, в случай че никой не гледа (до затвора и обратно го водеха без белезници), може би утре вечер, когато всички настават, тълпите се раздвижат и помощниците на шерифа се запътят към него… да може… да може само да побегне или да се отдалечи непринудено и спокойно, но все пак бързо и уж без умисъл, до онези стълби и после надолу и вън… към… е… където и да води… тази странична вратичка от главното стълбище, която преди това бе видял от затвора! Да може само да стигне някъде в някоя гора и след това да върви, да върви или да тича, да тича, може би без да спира и без да яде, с дни може би, докато, да, докато не се измъкне… където и да било. Това е една възможност, разбира се. Може да го застрелят или да го проследят с кучета и хора, но все пак то е една възможност, нали?
Защото тук, в съда, за него няма никаква надежда. Никой никъде не ще повярва след всичко това, че е невинен. А той не иска да умре по този начин. Не, не, не по този начин!
И тъй настъпи още една мъчителна, черна и безкрайна нощ. А после още едно мъчително сиво и студено утро.
В осем часа на другата сутрин вестниците в големите градове се продаваха с огромни заглавия през цялата страница, които осведомяваха всички с недвусмислени изрази:
Архитектониката, с която Мейсън бе подредил доказателствата си, както и поразително драматичният начин, по който ги изложи, бяха достатъчни да събудят у Белнап и Джефсън, а и у Клайд мигновеното убеждение, че са напълно разгромени, че няма мислими средства, с които биха могли сега да убедят тези съдебни заседатели, че Клайд не е четворно закостенял злодей.
И всички поздравяваха Мейсън за майсторския начин, по който бе провел обвинението. А Клайд бе много потиснат и наскърбен от мисълта, че майка му ще прочете за всичко, станало предишния ден. Трябва да помоли Джефсън да й телеграфира, че не бива да го вярва. Нито Франк, Джулия и Еста. Без съмнение Сондра също ще чете всичко това днес, но от нея нямаше нито думичка през всичките тези дни, всичките тези непрогледни нощи! От време на време вестниците споменаваха някоя си госпожица X., но нито веднъж не бяха дали правдиво описание. Ето какво можеше да направи едно семейство с пари. А в същия този ден трябваше да започне неговата защита и той щеше да се яви като единствен що-годе важен свидетел. Клайд все още се питаше: доколко ще успее? Тази тълпа! Нейното озлобление! Нервното напрежение, създало се у него от недоверието и омразата й! А когато Белнап свършеше с него, щеше да започне Мейсън. Каква им беше на Белнап и Джефсън! Те не бяха изправени пред опасността да ги измъчват, както положително щяха да измъчват него.
Но въпреки всичко след един час, прекаран с Белнап и Джефсън в килията, той се видя пак в съдебната зала, пред настойчивия поглед на тези безлични съдебни заседатели и напрегнатия интерес на слушателите. И ето Белнап се изправи пред заседателите и след като ги изгледа един по един с тържествен вид, заговори:
