Но, господа, аз нямам намерение да се разпростирам толкова върху тази част от въпроса, колкото върху обяснението, което сега ще ви предложим. Защо Клайд Грифитс е отишъл във Фонда, или в Ютика, или на езеро Грас, или на езеро Голямата чапла? Смятате ли, че ние имаме някакво основание или някакво желание да отречем или да омаловажим по какъвто и да е начин факта, че е бил там и че е бил с Робърта Олдън? Или защо след нейната внезапна и като че странна и тайнствена смърт е решил да избяга, както е направил? Ако вие сериозно го допускате дори за едно деление от секундата, трябва да сте най-безнадеждно измамените и заблудени съдебни заседатели, пред които съм имал случай да пледирам през всичките ми двадесет и седем години практика като адвокат.
Господа, аз ви заявих, че Клайд Грифитс не е виновен и той не е. Може да си помислите, че самите ние сигурно вярваме в неговата виновност. Но вие грешите. Животът е тъй особен, чудноват, че се случва често някой да бъде обвинен в извършването на нещо, което не е извършил, но въпреки това всички обстоятелства, от които е бил обкръжен в дадения момент, като че ли потвърждават, че го е извършил. Имало е много, безброй много покъртителни и ужасни случаи на съдебни грешки, дължащи се изключително на косвени доказателства. Пазете се! О, много се пазете да не би някое такова погрешно съждение, почиващо на някоя местна, религиозна или нравствена теория за поведение или пристрастие, поради уж неопровержими доказателства, да създаде у вас предубеждение, тъй че без да искате и с най-добри и най-благородни намерения, да съзрете престъпление или намерение да се извърши престъпление, когато никакво подобно престъпление, нито подобно намерение някога е съществувало или се е крило в ума или постъпките на обвиняемия. О, пазете се! Много, много се пазете!
Тук той спря да си почине и сякаш потъна в дълбок и печален размисъл, а Клайд, насърчен от този хитър и дързък увод, започна да добива повече смелост. Но ето че Белнап отново заговори и той трябваше да слуша — да не пропусне нито дума от всичко това, което беше тъй ободрително.
— Когато трупът на Робърта Олдън бе изваден от водите на Голямата чапла, господа, той бе прегледан от лекар. Тогава лекарят заяви, че девойката се е удавила. Той ще се яви тук да даде показания, тези показания ще бъдат в полза на обвиняемия и вие ще трябва да го признаете.
Прокурорът ви каза, че Робърта Олдън и Клайд Грифитс са били сгодени и тя е напуснала дома си в Билц и тръгнала с него на шести юли на сватбено пътешествие. Но, господа, да се изопачи леко дадена редица обстоятелства, е толкова лесно! „Били сгодени“ — това са думите, с които прокурорът подчерта събитията, довели до тръгването на двамата на шести юли. Всъщност няма абсолютно никакво доказателство, от което да се заключи, че Клайд Грифитс е бил някога официално сгоден за Робърта Олдън, нито пък, освен няколко израза в нейните писма, че е бил съгласен да се ожени за нея. А тези изрази, господа, ясно показват, че се е съгласил да се ожени за нея само под натиска на морални и материални грижи, дължащи се на нейното състояние, за което, разбира се, той е бил отговорен, но до което все пак се е стигнало със съгласието на двамата — двадесет и една годишен младеж и двадесет и три годишна девойка. Е ли това, питам ви, един открит, истински годеж — годеж, какъвто човек си представя, ако изобщо стигне до годеж? Имайте предвид, че аз не искам да се присмея, да унизя или да хвърля някаква сянка върху нещастната покойна девойка. Аз просто заявявам, че от фактическа и юридическа гледна точка този младеж не е бил официално сгоден за покойната. Той не й е обещал предварително, че ще я вземе за жена… Никога! Липсва всякакво доказателство. Това също трябва да бъде взето предвид в негова полза. И само поради състоянието й, за което ние приемаме, че е бил отговорен, той е дал съгласието си да се ожени за нея, в случай че… в случай че… — и тук той се прекъсна и позабави — … в случай че тя не пожелае да го освободи. А понеже тя не е желаела да го освободи, както пролича от различните й писма, прочетени тук, това съгласие, дадено пред заплахата да бъде публично изложен в Ликъргъс, се превръща в очите и изказванията на прокурора в годеж, и не само това, но в свято обещание, което само един мошеник, крадец и убиец би се опитал да наруши! Но, господа, много обещания, по-открити и по-свети, пред очите на закона и религията са били нарушавани. Хиляди мъже и хиляди жени са изпитвали това: чувствата им са се променяли, клетвите, обещанията и доверието им са били потъпквани и те са спотайвали раните си в съкровените кътчета на своята душа или с радост приемали смърт от собствените си ръце. Както господин прокурорът каза в речта си, това не е ново и никога не ще бъде старо. Никога!
