— Господа… преди малко повече от три седмици прокурорът ви заяви, че поради доказателствата, които се кани да ви изложи, ще настоява вие, съдебните заседатели, да обявите подсъдимия за виновен в престъплението, в което е обвинен. Това се последва от дълга и отегчителна процедура. Лекомислените и незрели, във всеки случай невинни и непреднамерени постъпки на едно петнадесет или шестнадесет годишно момче бяха изложени пред вас, господа, като деяния на закоравял престъпник и с явното намерение да създадат у вас предубеждение срещу този обвиняем, за когото, с изключение на една неправилно изтълкувана нещастна случка в Канзас сити (най-грубо и жестоко лъже-тълкуване на нещастен случай, каквото за съжаление съм срещал в практиката си), може да се каже, че е живял толкова чист, деен, безупречен и невинен живот, колкото и всяко момче на неговата възраст, където да било другаде. Вие чухте да го наричат мъж, мъж с брада, престъпник, престъпно и в червата си най-мръсно изчадие на ада. Въпреки всичко той е едва на двадесет и една години. Ето го, седи там. И аз се осмелявам да кажа, че ако можех с някаква магия на изречената дума в този миг да махна от очите ви пердето от всички жестоки мисли и чувства, които му бяха приписани от едно многословно, погрешно и, бих казал (ако не бях предупреден, че не бива да го правя), политически предубедено обвинение, вие не бихте могли вече да го виждате в светлината, в която го виждате сега, както не бихте могли да се вдигнете от тази ложа и да изхвръкнете през прозорците.

Господа съдебни заседатели, не се съмнявам, че вие, също както и господин прокурорът, а дори и слушателите, сте се чудили как под този порой от грижливо сглобени, а навремени почти злобни показания, аз или моят колега, или подсъдимият сполучвахме да запазим такова спокойствие и самообладание. — Тук той тежко и церемонно посочи с ръка своя съдружник, който все още чакаше да му дойде редът. — Ала, както видяхте, ние не само се сдържахме, но дори се наслаждавахме на безметежността на онези, които не само чувстват, но знаят, че у тях е правото и справедливостта на всеки съдебен процес. Вие си спомняте, разбира се, думите на Ейвънския певец: „По-силен трижди е, за справедливост кой се бори.“

Всъщност ние знаем, както обвинението по това дело за съжаление не знае, изключително странните и неочаквани обстоятелства, при които е настъпила тази драматична и злощастна смърт. И преди да свършим, вие ще можете да съдите за тях сами. Междувременно нека ви кажа, господа, че от самото начало на това дело съм вярвал, че дори независимо от светлината, която ние възнамеряваме да хвърлим върху тази сърцераздирателна трагедия, вие, господа, съвсем не сте сигурни, че такова зверско, безчовечно престъпление може да се стовари върху плещите на нашия подзащитен. Не можете да бъдете! Защото в края на краищата любовта е любов, а пътищата на страстта и рушителното чувство на любовта и у двата пола не са тези на обикновения престъпник. Само си спомнете — всички ние сме били някога момчета. А тези от вас, които са зрели жени, сте били момичета и добре познавате — о, колко добре! — тръпките и мъките на младостта, които нямат нищо общо с практическия живот по-после. „Не съдете, за да не бъдете съдени“, „с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“.

Ние признаваме съществуването, чара и могъщото любовно обаяние на тайнствената госпожица X. и нейните писма, които не можахме да представим тук, както и въздействието им върху обвиняемия. Ние признаваме любовта му към тази госпожица X. и възнамеряваме да докажем чрез показания на наши свидетели и чрез анализиране на някои от дадените вече тук показания, че може би лукавите и безпътни домогвания, с които се предполага обвиняемият да е отклонил от правия, но тесен път на добродетелта прекрасното създание, тъй печално, но както също ще докажем, и съвършено случайно загинало, едва ли са били по-лукави или по-безпътни от постъпките на всеки младеж, който намира своята избраница обкръжена от хора, виждащи живота единствено в рамките на най-строгите и най-тесногръди предписания на морала. А както самият прокурор на вашата околия ви каза, господа, Робърта Олдън е обичала Клайд Грифитс. От самото начало на тази връзка, която по-сетне се оказва трагична, покойната девойка е била дълбоко и безвъзвратно влюбена в него, също както и той на времето си е представял, че е влюбен в нея. А хора, които са дълбоко и сериозно влюбени един в друг, не се интересуват много какво мислят за тях другите. Те се обичат и това е достатъчно!

Перейти на страницу:

Похожие книги