Но предупреждавам ви, че случаят, който сега разглеждате и по който ще трябва скоро да се произнесете, е един от тези последните — девойка, станала жертва на такъв прелом в чувствата. Колкото и да е голямо това престъпление от морална или обществена гледна точка, за правото то не е престъпление. И само едно чудновато и почти невероятно логично подредено и поради това крайно заблуждаващо стечение на обстоятелства, свързани със смъртта на тази девойка, е станало причина да бъде изправен пред вас този обвиняем. Кълна ви се в това. Аз го зная с положителност, че е така. И то може и ще бъде обстойно обяснено за пълното ви удовлетворение, преди това дело да бъде приключено.
Обаче във връзка с последното ми изявление трябва да ви изложа още нещо, което ще бъде като увод към всичко последващо.
Господа съдебни заседатели, човекът, който е изправен пред вас и когото можете да осъдите на смърт, е само един духовен и нравствен страхливец и нищо друго — в никой случай не е очевиден коравосърдечен убиец. Подобно на много хора, попаднали в критично положение, той е жертва на комплекс от духовен и нравствен страх. Защо — никой досега не е бил в състояние да обясни. Всеки от нас си има свой таен кошмар или страх. И именно тези две качества и нищо друго са го поставили в опасното положение, в което се намира сега. Малодушието, господа, страхът от правилото, действащо във фабриката, на която чичо му е собственик, както и страхът пред собствената му дума, дадена на стоящите над него началници, го е накарал да укрие факта, че се интересува от хубавата провинциалистка, дошла да работи в неговото отделение. А по-сетне — да укрие факта, че ходи с нея.
Но в това няма нищо престъпно от гледището на закона. Надали бихте могли да съдите някого за тона, каквото и да мислите лично вие. И пак този страх, господа, духовен и нравствен, не му позволи, след като се убеди, че не може повече да понася връзката, която му се е виждала толкова красива по-рано, да каже направо, че не може и не иска да продължи дружбата си с нея, да не говорим вече за женитба. Но нима можете да убиете човек, защото той е жертва на страха? А от друга страна, в края на краищата, ако един мъж веднъж завинаги е решил, че не може и не иска да понася дадена жена, или една жена не иска и не може да понася даден мъж, че да живее с нея би било мъчение — какво бихте му препоръчали да направи? Да се ожени за нея? За какво? За да се мразят, презират и измъчват един друг до края на живота? Можете ли искрено да кажете, че приемате това като правило, метод или закон? И ето че, както го вижда защитата, едно наистина разумно и при съществуващите обстоятелства достатъчно честно нещо е било извършено в нашия случай. Направено бе предложение, но не за женитба, и останало — уви! — неприето. Едно предложение да живеят разделени и той да работи, за да я издържа, но тя да живее другаде. В собствените й писма, прочетени тук, в съда, едва вчера, се споменава нещо подобно. Това тъй често трагично настояване на нещо, което в толкова много случаи би било по-добре да не се прави! А после — това последно дълго, прекарано в спорове пътуване до Ютика, езеро Грас и езеро Голямата чапла. И всичко без резултат. Но все пак без никакво намерение да я убие или докара до смърт. Ни най-малко! И ние ще ви покажем защо.
Господа, аз още веднъж настоявам, че само малодушие, духовно и нравствено, а не някакъв замисъл или възнамерявано престъпление е накарало Клайд Грифитс да отиде с Робърта Олдън под различни измислени имена до всичките места, които току-що споменах… което го накара да пише „Г. Карл Грейъм със съпругата си“ и „Г. Клифърд Голдън със съпругата си“ духовен и нравствен страх пред голямата обществена грешка, също както и пред греха, който бе извършил, като е преследвал и накрая си е позволил да влезе в тези неосветени от закона отношения — духовен и нравствен страх или малодушие пред онова, което е щяло да последва.
И пак този духовен и нравствен страх му е попречил там, на Голямата чапла, когато водите на езерото тъй неочаквано се затворили над нея, да се завърне в ханчето и да съобщи за смъртта й. Духовно и нравствено малодушие — ни повече, нито по-малко. Той си е мислил за богатите си сродници в Ликъргъс, тяхното правило, нарушаването на което е щяло да се узнае покрай присъствието му там на езерото с тази девойка… за мъките, позора и гнева на нейните родители. А освен това е съществувала и госпожица X. — най-ярката звезда в най-яркото съзвездие на неговите мечти.
