И тогава, малко по малко, като започна с редицата писма, написани от Робърта до Клайд, след като тя се бе прибрала при родителите си, до това, в което тя искаше от него да дойде да я вземе, иначе щяла да се върне в Ликъргъс и да го изложи, Джефсън разгледа различните фази на „предполагаемите“ предумисъл и престъпление и положи крайни усилия да омаловажи и окончателно да обори всичко, потвърдено досега в свидетелските показания.
За подозрителния факт, че Клайд не е писал на Робърта. Добре, било го е страх от усложнения във връзка със сродниците му, с работата, с всичко. Същото и с уговарянето да се срещне с нея във Фонда. Той не е имал предвид никакво пътуване до някое определено място по онова време. Имало е само една смътна мисъл да се срещне с нея някъде — където и да е — и може би да я убеди да го остави. Но когато настъпил юли, а планът му бил все още неопределен, първото нещо, което му дошло наум, било, че биха могли да отидат някъде, в някой евтин курорт. Робърта, а не той, предложила в Ютика да видят някои от езерата на север. Именно там, в хотела, а не на железопътната гара той се снабдил с няколко карти и рекламни диплянки — в известен смисъл съдбоносно твърдение, понеже Мейсън пазеше една диплянка с печата на хотел „Ликъргъс“ на корицата, която Клайд не беше забелязал навремето. И докато той даваше тези показания, Мейсън си мислеше за това веществено доказателство. По отношение на измъкването му от Ликъргъс през задна уличка — е, имал е желание да укрие заминаването си с Робърта, разбира се, но само за да запази нейното име и своето от гласност. И същото при пътуването в различни вагони, записването като господин и госпожа Клифърд Голдън и така нататък, безкрай, през цялата редица хитри укривания и извъртания. Във връзка с двете шапки, е, едната била изцапана и като видял друга, която му харесала, купил я. Сетне, когато загубил шапката си при злополуката, естествено сложил си другата. То се знае, че е притежавал и носил със себе си фотоапарат, вярно било и това, че е бил с него у семейство Кранстън при първото си посещение там на осемнадесети юни. Единствената причина да отрече отначало, че го е имал, било опасението да не го свържат с тази чисто случайна смърт на Робърта по начин, труден да се обясни. Непосредствено след задържането му в гората е бил неправилно обвинен в убиването й и го било страх от цялата му причастност към това злополучно пътуване, а понеже нямал нито адвокат, нито някой друг, който да каже дума за него, мислил, че е най-добре да не казва нищо, затова през това време отричал всичко, макар че щом се сдобил със защитници, доверил на адвокатите си истинските факти, свързани със случая.
А същото и с липсващия костюм, който, понеже е бил мокър и изкалян, свил на вързоп в гората и когато стигнал при Кранстън, оставил го зад едни камъни с намерението после да го прибере и да го даде на химическо чистене. Но когато се запознал с господин Белнап и господин Джефсън, веднага казал на двамата и те го прибрали и почистили.
— А сега, Клайд, по отношение на вашите планове и на първо място отиването ви на езерото; хайде да чуем сега за това.
И след това, точно както Джефсън го беше предначертал на Белнап, стигнаха до историята как той и Робърта дошли в Ютика, а сетне на езерото Грас. И все още без план. Той имал намерението, ако се стигнело до най-лошото, да й разкаже за голямата си любов към госпожица X., да потърси нейното съчувствие и разбиране и да я помоли да го освободи, като същевременно й предложи да направи всичко, каквото може, за нея. Ако тя откажела, възнамерявал да се противопостави и, ако се наложи, да напусне Ликъргъс и да зареже всичко.
— Но когато видях във Фонда, а после в Ютика, колко уморена и разтревожена изглежда — и тук Клайд се постара да вложи искреност в грижливо подбраните за него думи — и някак си безпомощна, започна пак да ми става жал за нея.
— Тъй, и после какво?
— Ами не бях сигурен дали, ако тя откаже да ме пусне, ще мога да я оставя.
— Е, и какво решихте тогава?
— Точно тогава нищо. Аз слушах, каквото ми казваше, и се мъчех да й обясня колко трудно щеше да е за мен да направя много за нея, дори и да заминехме заедно. Имах само петдесет долара.
— Тъй.
— Тогава тя се разплака и аз реших, че не мога да й говоря повече за това там. Беше съвсем капнала и нервна. Ето защо я попитах няма ли някое място, където би искала да отиде за един-два дена, да се посъвземе — продължи Клайд, само че тук, поради безсрамието на лъжата, която изричаше, се сгърчи и преглътна по този малодушен и издайнически начин, характерен за него, когато се опитваше да направи нещо не по силите си (било да излъже, било да прояви изключително умение), и чак след това добави: — Да, може би на някое от тия езера горе в Адирондакските планини… нямало значение на кое… ако можем да си го позволим. И когато й казах, главно заради лошото й самочувствие, че според мен бихме могли…
— Значи, вие наистина сте отишли там горе само заради нея?
— Да, господине, само заради нея.
— Разбирам. Продължавайте.
