— Да, спомням си ги, господине, но аз съвсем не бях нервен. Може и да съм питал за хората, но не виждам нищо лошо в това. Струва ми се, че всеки би могъл да попита такова нещо.
— Така ми се струва и на мен — рече Джефсън. — После какво се случи, след като се записахте в ханчето на Голямата чапла и тръгнахте с лодка по езерото с госпожица Олдън? Били ли сте вие или тя особено умислени, или нервни, или в някакво друго състояние, неподходящо за човек, който излиза да се поразходи с лодка? Били ли сте особено весели или особено мрачни, или нещо такова?
— Ами мисля, че не бях особено мрачен… не, господине. Мислех си за всичко, което щях да й кажа, разбира се, и какво ме очакваше в единия или в другия случай в зависимост от решението й. Предполагам, че не съм бил много весел, но си мислех, че всичко ще се нареди, както и да се обърнат нещата. Бях решил, че нямам нищо против да се оженя за нея.
— А какво ще кажете за нея? Беше ли тя в напълно добро настроение?
— Ами… да, господине. Кой знае защо, тя като че ли се чувстваше много по-доволна.
— И за какво си говорихте?
— О, първо за езерото: колко е хубаво и къде ще спрем да обядваме, когато огладнеем. А после гребахме покрай западния бряг и търсихме водни лилии. Тя беше тъй щастлива, че не ми се искаше да й заговарям за това тогава, и ние продължихме да гребем докъм два часа, когато спряхме да ядем.
— Къде точно бе това? Станете и посочете с тази показалка по картата къде точно сте отишли, за колко време сте се спрели и за какво.
И тъй Клайд се изправи с показалка в ръка пред голяма карта на езерото и местата, най-тясно свързани с тази трагедия, и проследи подробно дългата разходка край брега, групата дървета, които отишли да видят, след като се нахранили, прекрасно кътче с водни лилии, където се позабавили — всяка точка, където са спирали, докато към пет след пладне стигнали в Лунния залив и били така очаровани от неговата хубост, че само седели и гледали, както той каза. Сетне, за да може Клайд да направи няколко снимки, слезли на брега в близката гора, като той през цялото време се канел да разправи на Робърта за госпожица X. и да я помоли да вземе окончателно решение. А след това оставили за няколко минути куфарчето на брега, пак се качили да направят няколко снимки в лодката и влачени от тихото течение, се люшкали сред покоя и красотата, докато най-после той събрал достатъчно смелост да й каже каквото му било на сърцето. И отначало, както той каза, Робърта изглеждала много стресната и потисната и се поразплакала, като повтаряла, че може би най-добре ще е да не живее повече, толкова била нещастна. Но след малко, когато той й внушил, че наистина съжалява и е напълно готов да изкупи грешката си, настроението й изведнъж се променило, тя започнала да се развеселява и внезапно, в изблик на нежност и благодарност (той не можел да определи точно кое), скочила и се опитала да дойде при него. Ръцете й били протегнати напред и тя като че ли искала да се хвърли в неговите крака или на скута му. Но тъкмо тогава нейният крак или рокля се закачили и тя се спънала. И той, с фотоапарата в ръка (взето в последната минута решение или мярка на предпазливост от страна на Джефсън), се изправил инстинктивно, за да я прихване и да не я остави да падне. Може би — той не би могъл да каже сега — с лицето или ръката тя се ударила във фотоапарата. Както и да е, в следващия миг, преди да може той да разбере как се е случило и без да имат време и двамата да помислят или да направят нещо, те се озовали във водата и лодката, която се преобърнала, като че ли ударила Робърта, понеже тя изглеждала зашеметена.
— Извиках й да се помъчи да стигне лодката (тя се отдалечаваше) и да се хване за нея, но тя, изглежда, не ме чу или не разбра какво й казвам. Първо ме беше страх да се приближа много до нея, защото тя махаше ръце във всички посоки… но като заплувах, преди да направя десетина удара, главата й се скри под водата изскочи и се скри за втори път. Дотогава лодката се отдалечи на трийсет-четирийсет стъпки и аз разбрах, че не ще мога да я домъкна дотам! И тогава реших, че ако искам да се спася самият аз, по-добре ще е да изплувам на брега.
