А щом стигнал там — както той продължи да разказва, — изведнъж му дошло наум колко странни били всички обстоятелства, свързани с новото му положение. Внезапно му станало ясно — както каза — колко лоша изглежда цялата работа от самото начало. Лъжливото име при записването. Това, че неговият куфар е с него, а нейния го няма. Освен другото, да се върне, би значило да даде обяснения и те да получат гласност… и всичко, свързано с живота му, да пропадне — госпожица X.… службата, общественото му положение, всичко, — докато, ако не кажел нищо (и тази мисъл му дошла за първи път именно сега, както той се закле), би могло да се приеме, че се е удавил. С оглед на този факт и съображението, че никакви физически усилия от негова страна не биха могли вече да я върнат към живот и че едно уведомление би означавало само неприятности за него и позор за нея, той решил да си мълчи. И така, за да премахне всички следи, съблякъл дрехите си, изстискал ги колкото могъл и ги прибрал. После, понеже бил оставил триножника на брега с куфарчето, решил да го скрие и така и сторил. Първата му сламена шапка, тая без подплатата (за липсата на подплатата не знаел нищо, както заяви сега), се загубила при преобръщането на лодката и затова си сложил другата, която носел със себе си, при все че имал и кепе, което също би могъл да сложи (обикновено носел със себе си втора шапка, когато тръгвал на път, защото тъй често според него нещо се случвало с едната). След това се запътил пеша през гората на юг, към железопътната линия, която мислел, че минава в тази посока. Тогава не знаел, че оттам минава някакво автомобилно шосе, а колкото за това, че се запътил направо при семейство Кранстън, Клайд си призна съвсем простичко, че било много естествено да отиде там. Те били негови приятели и той искал да отиде някъде, където би могъл да обмисли това ужасно нещо, тъй неочаквано стоварило му се на главата от ясно небе.
И тогава, след толкова много показания, когато нищо повече не идваше наум нито на Джефсън, нито на самия него, адвокатът след кратко замълчаване се обърна и каза много отчетливо и все пак някак тихо:
— Сега, Клайд, вие сте дали тържествена клетва пред тези съдебни заседатели, пред този съдия, пред всички тези хора тук, а най-вече пред господа, да кажете истината, самата истина и нищо друго, освен истината. Давате си сметка какво значи това, нали?
— Да, господине.
— Заклевате ли се пред бога, че не сте ударили Робърта Олдън в лодката?
— Заклевам се, че не съм.
— Или че сте я хвърлили в езерото?
— Заклевам се, че не съм.
— Или че умишлено или неумишлено сте се опитали да преобърнете лодката, или по някой друг начин да докарате госпожица Олдън до смърт?
— Заклевам се, че не съм! — подчертано и възбудено извика Клайд.
— Вие се заклевате, че това е било нещастен случай, непредумишлен и без предварителен план от вас?
— Заклевам се — излъга Клайд, който чувстваше, че в тази борба за живот казва отчасти истината, понеже нещастието бе станало непредумишлено, без да бъде скроено от него. То не се случи, както го бе замислил, и можеше да се закълне в това.
И тогава Джефсън прекара една от големите си силни ръце през лицето, изгледа с любезно равнодушие съда и съдебните заседатели, стисна многозначително тънките си устни и заяви:
— Обвинението може да пристъпи към разпит на свидетеля.
Настроението на Мейсън през време на целия разпит на свидетеля от защитника му бе настроение на неспокойно гонче, което няма търпение да се втурне по петите на плячката, настроение на хрътка, на която остава един скок до жертвата й. Той бе обзет от остро, напиращо желание да направи на пух и прах тези показания, да докаже, че те отначало докрай са изтъкани от лъжи, както поне отчасти бяха. И в същия миг, когато Джефсън приключи, той скочи на крака и се изправи пред Клайд, който видя, че той гори от желание да го смаже, и се почувства така, сякаш ей сега прокурорът ще се нахвърли да го бие.
— Грифитс, държали ли сте в ръка този фотоапарат в момента, когато тя се е запътила към вас в лодката?
— Да, господине.
— Тя се спънала и паднала и вие случайно сте я ударили с него?
— Да.
— Не вярвам, какъвто сте правдив и честен, да си спомните как сте ми казали там, в гората, на брега на Голямата чапла, че изобщо не сте имали апарат?
— Да, господине… спомням си.
— И това, разбира се, е било лъжа?
— Да, господине.
— И вие я изговорихте със същия жар и убедителност, с които казвате сега тази друга лъжа?
— Аз не лъжа. Аз обясних защо съм го казал.
— Вие сте обяснили защо сте го казали! Обяснили сте защо сте го казали! И понеже сте лъгали там, очаквате да ви повярват тук, така ли?
Белнап се надигна да протестира, но Джефсън го дръпна да седне.
— Въпреки всичко това е истината.
— И никаква сила на този свят не би могла да ви накара да изречете друга лъжа тук… дори и силно желание да се спасите от електрическия стол?
Клайд пребледня и потрепна; зачервените му уморени клепачи запримигаха.
— Е, може би бих излъгал, но не под клетва — не вярвам.
