— Донесете тук тази лодка, ако обичате, Бъртън — подхвърли той тогава на Бърли и веднага четирима служители от прокуратурата излязоха през западната врата зад креслото на съдията и скоро се върнаха със същата лодка, в която бяха седели Клайд и Робърта, и я оставиха пред съдебните заседатели, Клайд изстина и се вторачи. Същата лодка! Той запримига и се разтрепери, а слушателите се раздвижиха и напрегнато заизвиваха вратове и доловима вълна на любопитство и интерес премина през цялата зала. И тогава Мейсън взе апарата, размаха го нагоре-надолу и възкликна:
— Е добре, Грифитс, ето ви го сега! Апарата, който никога не сте притежавали. Влезте в лодката, вземете го и покажете на съдебните заседатели точно къде сте седели вие и къде е седяла госпожица Олдън. И ако можете, точно как и къде сте ударили госпожица Олдън, и къде и как тя е паднала.
— Протестирам! — заяви Белнап.
Последвалият дълъг и отегчителен юридически спор завърши най-сетне с това, че съдията позволи този начин на водене на разпит да продължи, поне за известно време. И на края на спора Клайд заяви:
— Обаче аз не съм я ударил с него преднамерено.
На това Мейсън отговори:
— Да, чухме да твърдите това в показанията си.
После Клайд напусна свидетелския стол и след едни и други наставления влезе в лодката и се отпусна на средната седалка, докато трима мъже я държаха изправена.
— А сега, Нюком, искам да дойдете тук и да седнете на мястото, където се предполага да е седяла госпожица Олдън, и да заемете тези положения, които според описанието на подсъдимия е заемала тя.
— Слушам, господин прокурор — каза Нюком, излезе напред и се настани в лодката, докато Клайд напразно се мъчеше да долови погледа на Джефсън, понеже седеше отчасти гърбом към него.
— А сега, Грифитс — продължи Мейсън, — покажете на господин Нюком как се е изправила и запътила към вас госпожица Олдън. Обяснете му.
И тогава Клайд, с чувството, че е слаб, неправдоподобен и мразен, отново се изправи и с нервни и неловки движения (това беше така зловещо и необичайно, че го докарваше до състояние на невероятна скованост) се опита да покаже на Нюком как точно е станала Робърта и полупълзешком запристъпвала, а после се спънала и паднала. А сетне, с апарата в ръка, се помъчи да покаже, колкото можеше да си спомни, как несъзнателно ръката му замахнала напред и той ударил Робърта — той почти нямаше представа къде, може би по брадичката и бузата, обаче не беше сигурен, — но непреднамерено, разбира се, и всъщност не толкова силно, че да я нарани, както му се сторило на времето. И тук избухна продължително спречкване между Белнап и Мейсън за достоверността на такива показания, понеже Клайд заяви, че не може да си спомни ясно. Но накрая Объруолцър разреши провеждането на разпита на основанието, че той ще покаже приблизително дали е бил необходим лек или тежък тласък или удар, за да събори някого, който може да е „нетвърдо“ или „несигурно“ стъпил.
— Но как, за бога, могат тези комедии, които ни се разиграват тук, да покажат на човек с телосложението на господин Нюком какво е щяло да стане, ако на негово място беше девойка с ръста и теглото на госпожица Олдън? — настояваше Белнап.
— Добре, тогава ще сложим тук девойка с ръста и теглото на госпожица Олдън.
Мейсън веднага повика Зила Сондърз и я сложи на мястото на Нюком. Но въпреки това Белнап продължи:
— И какво от това? Условията не са същите. Тази лодка не е на вода. И надали ще се намерят двама души, чието съпротивление и физически реакции на случайни удари да бъдат еднакви.
— В такъв случай вие не сте съгласен да позволите продължаването на тази демонстрация? — безочливо го запита Мейсън.
— О, проведете я, щом имате такова желание. Но тя няма никаква стойност, както всеки може да види — многозначително подхвърли Белнап.
И така Клайд, по указанията на Мейсън, блъсна Зила „горе-долу“ със същата сила (така бил мислил), както бе случайно блъснал Робърта. И тя малко залитна назад — не много, — но при това успя да се хване с двете ръце за бордовете на лодката и да се задържи. И съдебните заседатели въпреки вътрешното убеждение на Белнап, че неговите твърдения щяха да предотвратят това, останаха с впечатлението, че поради своята виновност и страх от смъртта Клайд вероятно се опитва да покаже нещо, което всъщност е било извършено с много по-голямо ожесточение. Не бяха ли лекарите установили под клетва силата на този удар и другия по темето? И не беше ли Бъртън Бърли дал показания, че е открил косъм във фотоапарата? Ами викът, който е чула жената? Какво може да се каже за това?
Но с този инцидент съдът приключи заседанието си до следващия ден.
