Сутринта, щом прозвуча чукчето на съдията, Мейсън се изправи все тъй свеж, енергичен и настървен. А Клайд, след мъчителна нощ в килията и безкрайно навиване от страна на Джефсън и Белнап, бе решил да се покаже колкото може по-хладнокръвен и твърд, с невинен вид, но без това наистина да му лежи на сърцето, защото бе толкова убеден, че местните хора са настроени изцяло против него, че са уверени в неговата виновност. А Мейсън започна безмилостно и рязко.
— Вие все още настоявате, че във вас е настъпил душевен прелом, така ли, Грифитс?
— Да, господине.
— Чували ли сте някога за хора, възвърнати към живот, след като са били очевидно удавени?
— Не ми е съвсем ясно какво ме питате.
— Вие знаете, разбира се, че хора, за които се смята, че са се удавили, които потъват за последен път и не излизат на повърхността, понякога биват извадени от водата и съживени, възвърнати към живот чрез даване на първа помощ: изкуствено дишане или търкаляне на някое дърво или бъчва. Чували сте за това, нали?
— Да, господине, струва ми се, че съм чувал. Чувал съм да са били съживявани хора, след като се е смятало, че са се удавили, но мисля, че никога не съм чувал точно как.
— Никога ли не сте чували?
— Не, господин прокурор.
— Или колко дълго може да останат под водата и пак да бъдат съживени?
— Не, господине. Никога не съм чувал.
— Никога ли не сте чували например, че лице, което е стояло цели петнадесет минути във водата, все още може да бъде съживено?
— Не, господине.
— Значи, и наум не ви е дошло, след като сте изплували на брега, че все още бихте могли да повикате за помощ и така да й спасите живота дори тогава?
— Не, господине, не ми е дошло наум. Мислех, че тя е вече умряла.
— Разбирам. Но когато е била още жива, там, под водата… какво направихте тогава? Вие сте доста добър плувец, нали?
— Да, господине, плувам сравнително добре.
— Достатъчно добре например, за да се спасите, като преплувате повече от петстотин стъпки обут и облечен. Не е ли тъй?
— Ами аз наистина преплувах това разстояние тогава… господин прокурор.
— Да, преплували сте го наистина… и доста добре за човек, който не е могъл да преплува трийсет и пет стъпки до една преобърната лодка, бих казал — заключи Мейсън.
Тук Джефсън махна с ръка на намерението на Белнап да поиска тази забележка да се зачеркне от протокола.
След това измъчиха Клайд да разказва за всичките си гребни и плувни преживелици и го накараха да изброи колко пъти е карал по езерата такива опасни лодки като кану и никога не е претърпявал злополука.
— Когато за първи път сте возили Робърта по езерото Кръм, то е било с кану, нали?
— Да, господине.
— Но тогава не ви се случи нищо лошо?
— Не, господине.
— Тогава сте я обичали много, така ли?
— Да, господин прокурор.
— Но в деня, когато тя се е удавила в Голямата чапла, в тази тежка, устойчива гребна лодка, вие вече не сте били влюбен в нея.
— Ами аз казах как съм се чувствал тогава.
— И, разбира се, не би могло да има никаква връзка между факта, че на езерото Кръм сте били влюбен в нея, а на Голямата чапла…
— Аз казах как съм се чувствал тогава.
— Но сте искали да се отървете от нея въпреки всичко, нали? В същия миг, когато тя умре, да избягате при тази друга девойка. Не го отричате това, нали?
— Аз обясних защо направих това — повтори Клайд.
— Обясних! Обясних! И вие се надявате някой непредубеден, порядъчен, разумен човек да ви повярва на това обяснение, така ли?
Мейсън беше направо извън себе си от ярост и Клайд не посмя да възрази на това. Съдията очакваше Джефсън да възрази и когато това стана, изрева:
— Протестът се приема!
Но Мейсън продължи, без да спре:
— Не е ли възможно да сте управлявали лодката малко невнимателно, съвсем мъничко, и да сте я преобърнали сам вие, Грифитс, а? — Той се приближи и злобно се усмихна.
— Не, господине. Не съм управлявал невнимателно. Това беше нещастен случай, който не можех да предотвратя. — Клайд беше съвсем спокоен, макар и блед и уморен.
— Нещастен случай. Например, както другият нещастен случай в Канзас сити. Вие сте горе-долу свикнали с нещастни случаи от този род, нали, Грифитс? — бавно и подигравателно запита Мейсън.
— Аз обясних как се е случило — нервно отговори Клайд.
— Вие сте горе-долу свикнали с нещастни случаи, които свършват със смърт на момичета, нали? Винаги ли побягвате, когато някое от тях умре?
— Възразявам! — изкрещя Белнап, скачайки на крака.
— Възражението се приема — рязко се обади Объруолцър. — Този съд не се занимава с нищо, засягащо някакъв друг нещастен случай. Моля обвинението да се придържа по-близо до разглежданото дело.
— Грифитс — продължи Мейсън, доволен от начина, по който си беше платил на Джефсън за извинението, което трябваше да поднесе заради случката в Канзас сити, — когато лодката се е преобърнала след вашия случаен удар и госпожица Олдън е паднала във водата, колко далече сте били един от друг?
— Ами не го забелязах тогава.
— Доста близо, нали? Положително не много повече от една-две стъпки, така както сте стояли в лодката?
— Ами не забелязах. Може би толкова, господине.
