— И парче сладкиш, както вече доказахме тук — добави Мейсън. — А след това сте се присъединили към тълпата, прииждаща от гарата, сякаш току-що сте дошли от Олбъни, както след това сте разправяли на всички. Не е ли било така?
— Да, така беше.
— Добре, но не смятате ли, че за един наистина невинен човек, който толкова скоро е преживял добродетелен душевен прелом, вие сте взимали прекалено много предпазни мерки? Така да се криете и да чакате на тъмно, и да се преструвате, че сте току-що дошли от Олбъни…
— Аз обясних всичко това — настоя на своето Клайд.
Следващата хватка на Мейсън беше да изложи и заклейми Клайд за това, че не се е поколебал, въпреки всичко, което Робърта бе направила за него, да я запише в три различни хотела като незаконна съпруга на трима различни мъже в три последователни дни.
— Защо не сте взимали отделни стаи?
— Ами тя не искаше така. Тя искаше да бъде с мен. Освен това аз нямах чак толкова много пари.
— Дори да е така, как сте могли да храните тъй малко уважение към нея там, а сетне толкова много да се загрижите за доброто й име, след като тя е умряла, та чак да забегнете и да запазите тайната за смъртта й само за себе си, за да не опетните, както казвате, името и честта й?
— Господин съдия — намеси се Белнап, — това не е въпрос. Това е цяла реч.
— Оттеглям въпроса — парира Мейсън и веднага продължи: — Признавате ли между другото, Грифитс, че сте духовен и нравствен страхливец, а?
— Не, господине, не признавам.
— Не признавате?
— Не, господин прокурор.
— Тогава, когато лъжете и се кълнете в истинността на казаното, вие с нищо не се отличавате от всеки друг, който не е духовен и нравствен страхливец, и заслужавате всичкото презрение и наказание, полагащо се на човек, който е клетвопрестъпник и лъжесвидетел. Правилно ли е това?
— Да, господине, предполагам, че е правилно.
— Добре, ако не сте духовен и нравствен страхливец, с какво можете да оправдаете това, че сте оставили тази девойка там в езерото, след като, както казвате, случайно сте я ударили и сте знаели как родителите й скоро ще страдат поради загубата, и не сте казали нито дума никому, просто сте си тръгнали и сте скрили триножника и дрехите си, и сте се измъкнали като най-обикновен убиец? Не бихте ли сметнали, че това е поведение на човек, който е кроил и извършил убийство и се мъчи да се укрие, ако бяхте го чули за някой друг? Или бихте си казали, че това е само низка, хитра игра на човек, който е един духовен и нравствен страхливец и се мъчи да не бъде обвинен в случайната смърт на прелъстена от него девойка, вестта за която може да опропасти неговото благоденствие? Кое от двете?
— Ами въпреки всичко аз не съм я убил — упорстваше Клайд.
— Отговорете на въпроса! — кресна Мейсън.
— Моля съдът да осведоми свидетеля, че не е длъжен да отговаря на такъв въпрос — намеси се изправилият се Джефсън, като погледна настойчиво първо Клайд, а след това Объруолцър. — Той е чисто полемичен и няма пряко отношение към фактите в това дело.
— Приемам — отговори Объруолцър. — Свидетелят не е длъжен да отговори.
След това Клайд остана вторачен пред себе си, много насърчен от тази неочаквана помощ.
— Добре, да продължим — подхвана Мейсън, жегнат и раздразнен повече от всеки друг път от това бдително усилие от страна на Белнап и Джефсън да смачкат силата и значението на всяка негова атака и още по-твърдо решил да не допусне те да вземат връх. — Вие казвате, че преди да отидете на езерата, не сте имали намерение да се ожените за нея, стига да можехте да го избегнете?
— Да, господине.
— Че тя е искала да се ожените, но вие още не сте били решили?
— Да.
— Добре, спомняте ли си готварската книга, солницата, лъжиците и ножовете, и така нататък, които тя бе сложила в багажа си?
— Да, господине, спомням си.
— Какво мислите, че е имала наум, когато е напускала Билц с тези неща в куфара си; че отива да живее в някоя евтина мебелирана стая, без да се омъжи, и вие ще идвате да я видите веднъж на седмица или веднъж на месец?
Преди Белнап да успее да протестира, Клайд изтърси най-подходящия отговор:
— Не мога да кажа какво е имала наум тя по този въпрос.
— Не е ли възможно да сте й казали по телефона, когато е била в Билц, например след като ви е писала, че ако не отидете да я вземете, тя ще дойде в Ликъргъс, че ще се ожените за нея?
— Не, господине, не съм й казвал.
— Не сте били дотолкова голям духовен и нравствен страхливец, за да направите от страх подобно нещо, така ли?
— Никога не съм казвал, че съм духовен и нравствен страхливец.
— Не бихте се поддали на заплахите на прелъстена от вас девойка?
— Ами не съм чувствал тогава, че съм длъжен да се оженя за нея.
— Не сте смятали, че ще е толкова изгоден брак, както с госпожица X.?
— Не смятах, че съм длъжен да се оженя за нея, щом вече не я обичам.
— Дори не и за да спасите нейната чест и собствената си порядъчност?
— Ами смятах, че не можем да бъдем щастливи заедно.
— Предполагам, че е било преди великия ви душевен прелом.
— Да, това беше преди да отидем в Ютика.
— Докато сте били още толкова захласнат по госпожица X.?
— Бях влюбен в госпожица X.… да.
