— В показанията си онзи ден вие споменахте нещо за това, че не сте имали достатъчно пари, за да отидете да отведете госпожица Олдън и временно да се ожените за нея… дори за не повече от шест месеца.
— Да, господине.
— Когато напуснахте Ликъргъс и тръгнахте на това пътешествие, колко пари имахте?
— Около петдесет долара.
— „Около“ петдесет? Не знаете ли точно колко пари сте имали?
— Имах петдесет долара… да, господине.
— И докато бяхте в Ютика и на езеро Грас, и като слязохте после в Шарон, колко похарчихте?
— Мисля, че похарчих за това пътуване двайсетина долара.
— Не знаете ли колко?
— Не точно… не, господине… но все някъде към двайсет долара.
— Добре тогава, да видим тази сметка по-точно, ако можем — продължи Мейсън и тука Клайд пак усети, че му слагат клопка, и се разтревожи, защото трябваше да мисли и за всичките пари, които му беше дала Сондра и част от които беше също похарчил. — Колко бяха пътните на самия вас от Фонда до Ютика?
— Долар и четвърт.
— И какво трябваше да платите за стаята в хотела в Ютика за вас и за Робърта?
— Четири долара.
— И разбира се, вечеряхте тази вечер и закусихте на другата сутрин; колко ви струваше това?
— Беше около три долара за два пъти.
— Това ли беше всичко, което похарчихте в Ютика? — От време на време Мейсън поглеждаше едно листче, на което имаше цифри и бележки, но което Клайд не бе забелязал.
— Да, господине.
— Какво ще кажете за сламената шапка, за която се доказа, че сте я купили там?
— Ах, да, господине, аз забравих за нея — каза Клайд неспокойно. — Тя струваше два долара… вярно, господин прокурор. — Той разбра, че трябва да бъде по-предпазлив.
— И пътните ви до езеро Грас са били, разбира се, пет долара. Така ли е?
— Да, господине.
— След това сте наели лодка на езеро Грас. Колко ви струваше това?
— То струваше трийсет и пет цента на час.
— И колко часа се возихте?
— Три часа.
— Което прави един долар и пет цента.
— Да, господине.
— И след това тази вечер в хотела са ви таксували колко? Пет долара, нали?
— Да, господине.
— А не сте ли купили и нещо за обед, което сте занесли със себе си на Голямата чапла?
— Да, господине. Мисля, че то струваше около шейсет цента.
— А колко ви струваше да отидете до Голямата чапла?
— То беше един долар с влака до Ловната хижа и един долар за двамата с автобуса до Голямата чапла.
— Вие знаете тези цифри много добре, виждам го. Естествено е. Не сте имали много пари и това е било важно. А колко ви струваше пътят от Тримилевия залив до Шарон след това?
— Пътят ми струваше седемдесет и пет цента.
— Спрели ли сте се някога да направите точна сметка на всичко това?
— Не, господине.
— Добре, направете я сега.
— Ами вие го знаете колко е, нали?
— Да, драги, зная. Сметката е двайсет и четири долара и шейсет и пет цента. Как ще го обясните?
— Ами предполагам, че просто не съм ги пресметнал много вярно — каза Клайд, раздразнен от точното пресмятане на такива суми.
Но Мейсън вече хитро и меко го питаше:
— Ах, да, Грифитс, аз забравих: колко струваше лодката, която наехте на Голямата чапла?
Нямаше търпение да чуе какво ще му отговори Клайд на това, като се вземеше предвид, че много дълго и усилено беше подготвял тази клопка.
— О… ъ-ъ-ъ… ъ-ъ-ъ… тоест — започна Клайд неуверено, защото на Голямата чапла, както сега си спомни, не си беше направил дори и труда да запита за цената на лодката, както си знаеше тогава, че нито той, нито Робърта ще се върнат. Но сега тук и по този начин въпросът изникваше за първи път. И Мейсън, разбрал, че го е хванал, бързо подхвърли едно „Е?“, на което Клайд отговори, но съвсем наслуки:
— Ами трийсет и пет цента на час… също както на езеро Грас… така каза лодкарят.
Но беше твърде много избързал с отговора. И не знаеше, че Мейсън пази в резерва лодкаря, който тепърва ще даде показния, че Клайд изобщо не го е попитал за цената на лодката. А Мейсън продължи:
— А, толкова ли е било; тъй ли? Лодкарят ви каза, тъй ли?
— Да, господине.
— Е, добре, не си ли спомняте, че съвсем не сте питали лодкаря? Цената е била не трийсет и пет, а петдесет цента на час. Но, разбира се, вие не го знаете, понеже толкова сте бързали да тръгнете с лодката и без друго не сте мислили за връщане и плащане. Затова изобщо не сте попитали, разбирате ли? Разбирате ли? Спомняте ли си го сега? — И Мейсън извади сметка, която беше взел от лодкаря, и я размаха пред Клайд. — На Голямата чапла взимат повече, отколкото на езеро Грас. Цената е била петдесет цента на час — повтори той. — Но това, което искам да зная, е, щом сте тъй добре запознат с тези други цифри, както току-що ни доказахте, как може да не знаете тази? Не сте ли мислили за това колко ще ви излезе да я изведете с лодка и да държите тази лодка от обед до вечерта?
Нападението бе тъй бързо и ожесточено, че Клайд веднага се обърка. Той се въртеше, преглъщаше и гледаше неспокойно в пода, понеже го беше срам да погледне Джефсън, който бе някак пропуснал да го подготви за такъв въпрос.
