Но след това за Клайд се заточиха дълги дни в затвора. С изключение на седмичното посещение на майка му, която, заловила се веднъж за работа, не виждаше възможност да го спохожда по-често, както пътуваше през следващите два месеца между Олбъни и Бъфало и дори Ню Йорк, но без този успех, на какъвто се беше надявала. Защото по въпроса за молбите й към черквите и обществото, както след горе-долу три седмици сондиране на местна и чисто сектантска почва се видя принудена много унило (и тайно, а не пред Клайд) да признае, християните се отнасяха, най-меко казано, много равнодушно и съвсем не толкова по християнски, колкото би трябвало. Защото всички, а особено много пасторите по тези места (понеже те най-предпазливо и сдържано изразяваха мнението на енориашите си), единодушно смятаха, че това е нашумял и, разбира се, грозен процес, завършил с присъда, с която по-консервативните среди в страната, поне ако човек съдеше по вестниците, бяха напълно съгласни.
Освен другото — коя беше тя, пък и нейният син? Някаква проповедничка, тайна мисионерка, жена, която в разрез с всички догми и предписания на организираните исторически, както и религиозни секти и учреждения (семинарии, утвърдени църкви и техни клонове и поделения — всичките тълкуващи словото божие грижливо, авторитетно и законно, понеже изхождат от историческа и догматична гледна точка), е предпочела да върви по свой път и без да е ръкоположена по един или друг начин, да ръководи подобна неузаконена и следователно съмнителна мисия. Освен това, ако беше останала у дома си, както подобава на една добра майка, и се беше посветила на сина си и на другите си деца, на грижите за тях и възпитанието им… дали това е щяло да се случи?
И не само това, но (според показанията на самия Клайд пред съда) не беше ли виновен той в прелюбодеяние с това момиче независимо дали го е убил, или не? Грях, не по-малък от убийство в очите на мнозина. Не го ли беше признал? И биваше ли да се говори в защита на един осъден прелюбодеец, макар да не е убиец (пък кой го знае), в черква? Не, никоя християнска черква не е място за обсъждане основателността на това дело независимо доколко всеки християнин във всички църкви съчувства лично на госпожа Грифитс и е против евентуална несправедливост на правосъдието спрямо сина й. Не, не! Това не е за препоръчване от нравствена гледна точка. То би могло дори да втълпи в ума на младежта някои подробности на престъплението.
Отгоре на всичко поради това, което вестниците бяха писали за идването й на изток, за да помогне на сина си, и картината, която тя представляваше с грозното си облекло, повечето пастори приемаха, че е една от онези налудничави личности, непринадлежащи към никоя определена секта, без богословско образование, самият външен вид на които може да унижи истинската и чиста вяра.
Затова те всички един по един, без всъщност да ожесточават сърцата си, но като обмисляха добре и решаваха „не“, казваха: трябва да има някакъв по-добър начин, по-необезпокоителен за християните — може би някоя обществена зала, където биха се стекли, ако се разгласеше добре чрез печата. И тъй госпожа Грифитс получи отказ от всичките, с едно-единствено изключение, и бе посъветвана да отиде другаде, докато за католиците инстинктивно, поради предубеждение, както и поради някакво неосъзнато благоразумие (може би близко до истината), тя дори и не помисли. Милосърдието на Христа, както то се тълкува от пазителя на свещените ключове свети Петър, тя знаеше, не бе достъпно за онези, които не признават пълномощията на Христовия наместник.
Ето защо след много дни, прекарани в напразно чукане на една или друга врата, доста угнетена, най-после тя се принуди да се обърне към един евреин, съдържател на най-голямото кино в Ютика — греховен театър. И той й го отстъпи безплатно за една сутрешна сказка, да изложи доводите „за“ и „против“ в делото на сина си (озаглавиха я „Една майка защитава сина си“), която й донесе при двадесет и пет цента вход на човек изумителната сума двеста долара. Отначало тази сума, колкото и малка, я насърчи да повярва, че скоро — каквото и да е настроението на правоверните християни — тя ще спечели достатъчно, за да обжалва присъдата на Клайд. Може да се позабави, но ще спечели.
Въпреки това, както скоро откри, имаше и други пера, които трябваше да вземе под внимание: пътни пари, личните й разноски в Ютика и другаде, да не споменаваме известни суми, които й се налагаше да изпраща в Денвър на съпруга, останал с малко или никакви средства за преживяване и поболял се поради тази голяма трагедия в семейството — поболял се тъй зле, че писмата от Франк и Джулия започваха да стават много обезпокоителни. Било възможно той изобщо да не оздравее. Да им помогне някак, бе необходимо.
