Тази мисъл се видя сега на преподобния Дънкан важна и много близка до истината. А може би, както тя сега поддържаше, ако някой решителен и добродетелен пратеник божи посети Клайд и със силата на своята вяра и божието слово го накара да разбере онова, което тя е сигурна, че още не е разбрал, и което тя в разтревоженото си състояние като негова майка не е могла да го накара да разбере — цялата порочност и ужас на прегрешението му с Робърта спрямо безсмъртната му душа в този живот и след него, — тогава от благодарност за благоговението и вярата му в бога целият позор на греха му ще бъде измит, нали така? Защото независимо от това дали е извършил престъплението, в което го обвиняват сега, или не (а тя била убедена, че не го е извършил), не беше ли все пак надвиснала над него сянката на електрическия стол, опасността всеки миг да умре, дори преди да се стигне до решаването на делото му, и да бъде призован пред своя създател с този смъртен грях на прелюбодеянието, тежащ върху му, да не говорим за всичките му лъжи и неискрено поведение не само спрямо Робърта, но и спрямо онова другото момиче в Ликъргъс? А чрез възвръщането към вярата и разкаянието нямаше ли да се очисти от това? Само да можеше да се спаси душата му, тя, пък и той ще се сдобият с мир на този свят.
След като получи едно, а след това и второ умоляващо писмо от госпожа Грифитс, в които, като се завърна в Денвър, тя изтъкваше самотността на Клайд и нуждата му от съвет и помощ, преподобният Дънкан замина за Обърн. И когато стигна там и разясни на директора на затвора каква е истинската му цел — духовното спасение на душата на Клайд заради самия него, заради майка му и заради господа, — той бе веднага допуснат в „Дома на смъртта“, при самия Клайд, до самата врата на килията му, където се спря, надзърна през решетката и видя Клайд да лежи съвсем сломен на леглото си и да се мъчи да чете. Тогава Макмилан притисна високата си слаба снага към решетката и без всякакво въведение започна, склонил молитвено глава:
Помилуй ме, боже, по голямата си милост и по многото си щедрости изглади беззаконията ми.
Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях.
Защото беззаконията си съзнавам и моят грях е винаги пред мене.
Пред тебе, пред тебе едничкия съгреших и лошо пред твоите очи извърших; тъй че ти си прав в твоята присъда и чист в твоя съд.
Ето, в беззаконие съм заченат и в грях ме роди майка ми.
Ето ти обикна истината в сърцето и вътре в мене ми яви мъдростта си.
Поръси ме с исоп и ще бъда чист; умий ме и ще бъда по-бял от сняг.
Дай ми да чуя радост и веселие и ще се зарадват костите, от тебе съкрушени.
Отвърни лицето си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония.
Сърце чисто създай в мене, боже, и правия дух обнови вътре в мене.
Не ме отхвърляй от лицето си и светия твой дух не отнемай от мене.
Върни ми радостта на твоето спасение и с властния дух ме утвърди.
Беззаконните ще науча на твоите пътища и нечестивите към тебе ще се обърнат.
Избави ме от кръвнина, боже, боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали твоята правда.
Господи, отвори устните ми и устата ми ще възвестят твоята хвала.
Защото да би искал жертва, аз бих ти дал; но към все съждения не благоволиш.
Жертва бог е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено ти, боже, не ще презреш.
Той замълча, но чак след като прочете със звучния си и действително прекрасен глас целия петдесети псалом. И тогава вдигна очи, защото Клайд, много учуден, беше първо седнал, след това се изправил и странно очарован от младежката и енергична, макар и бледа фигура, беше пристъпил по-близо до вратата на килията. Тогава проповедникът му каза:
