— Сега трябва да си вървя. Трябва да помисля… да се помоля. Това ме разтревожи и дълбоко ме трогна. О, много, господи боже! А ти, сине мой, върни се и се моли, самичък. Покай се. Моли се на господа на колене за прошка и той ще те чуе. Да, ще те чуе. А утре или щом мога да го направя с чиста съвест, ще дойда пак. Но не се отчайвай. Моли се непрекъснато, защото само в молитвата, молитвата и покаянието, има спасение. Осланяй се на силата на тогова, който държи целия свят в шепата на ръката си. Безкрайното му могъщество и милосърдие даряват покой и опрощение, О, да.
Той почука на желязната врата с малка халка за ключове, която държеше в ръка, надзирателят го чу и веднага дойде.
После, след като изпрати Клайд до килията, изчака пак да го затворят между четирите стени на тази клетка и се сбогува, обременен и смазан от всичко, което беше чул. А Клайд остана да размишлява за всичко, което беше казал… и как то бе подействало върху Макмилан, както и върху самия него. Новият му приятел бе тъй потиснат. Очевидната болка и ужас, с които бе посрещнал всичко! Дали той е истински виновен? Дали истински заслужава да умре заради това? Дали преподобният Макмилан щеше да реши така? Въпреки цялата си благост и милосърдие?
Тъй мина още една седмица, през която, развълнуван от явното покаяние на Клайд и всичките объркващи и смекчаващи вината обстоятелства в неговия разказ, преподобният Макмилан се бе борил най-ревностно с всички нравствени съображения; той пак се появи пред вратата на килията му, но само за да каже, че колкото снизходително и великодушно да тълкува фактите, както Клайд най-после правдиво ги описа, все пак му се струва, че Клайд не може нито пряко, нито косвено да бъде освободен от вината за смъртта на Робърта. Той е замислял убийството, нали? Не й се е притекъл на помощ, когато е могъл да го направи. Желал е тя да умре и след това не е изпитвал съжаление. В удара, причинил преобръщането на лодката, е имало вложена злоба. Също и в чувството, което не му позволявало да я удари. Фактите, че при замислянето на това деяние е бил повлиян от красотата и общественото положение на госпожица Х., и че след безнравствената му връзка с Робърта тя твърдо е настоявала той да се ожени за нея, далеч не смекчават постъпката му, а са по-скоро утежняващи доказателства за земния му грях и виновност. А пред господа е съгрешил в много отношения. В онези мрачни дни, уви, както го виждаше господин Макмилан, той представлявал не друго, а съчетание от себичност, греховно желание и блудство, срещу които е сипал огън и жупел апостол Павел. И така е било докрай, докато е бил задържан от полицията. Не се е покаял дори и на Мечото езеро, където е имал време да размисли. А освен другото не е ли подсилвал всичко с лъжливо и злонамерено притворство? Наистина!
От друга страна, без съмнение, ако го изпратят на електрическия стол сега въпреки първата му и все пак толкова явна проява на разкаяние — сега, когато за първи път започва да схваща безграничността на престъплението си, — това би значило само да се накаже едно престъпление с друго, като в този случай престъпникът ще бъде държавата. Защото, както директорът на затвора и мнозина други, Макмилан беше против смъртното наказание и предпочиташе правонарушителят да бъде принуден да служи по някакъв начин на държавата. Но въпреки всичко се чувстваше длъжен да признае, че Клайд не е съвсем невинен. Както и да премисляше, колкото и много да искаше в душата си да го опрости, не бе ли той всъщност виновен?
