И Клайд се разхождаше насам-натам от седем до десет, когато сякаш по предварителна уговорка навалицата из по-многолюдните улици изведнъж оредя и те съвсем опустяха. През цялото време той противопоставяше всичко това на Канзас сити в Чикаго. (Какво ли щеше да си помисли Ратърър, ако можеше да го види сега… голямата къща и фабрика на чичо му?) И може би поради малките размери градът се хареса на Клайд… Хотел „Ликъргъс“, кокетен и блеснал в светлини, сякаш съсредоточил в себе си оживения живот на местното общество. И пощата, и черквата с хубав островръх покрив и интересно старо гробище в двора, а непосредствено до тях голям магазин за автомобили. И нов кинотеатър зад ъгъла в странична улица. И разните момчета и момичета, мъже и жени, които се разхождаха тук и там и някои от които флиртуваха, доколкото Клайд можеше да види. А над всичко това витаеше някакъв намек за надежди, увлечение и младост — надеждите и увлечението, и младостта, които лежат в основите на всички градивни сили навред по света. Най-после се върна в стаята си на Тори стрийт със заключението, че Ликъргъс му харесва и че би искал да остане тук. Това прекрасно Уикейджи авеню! Огромната фабрика на чичо му! Много хубави и жадни за живот момичета, които бе видял да бързат насам-натам!
Междувременно, що се отнася до Гилбърт Грифитс, в отсъствието на баща му, който беше по това време в Ню Йорк (нещо, което Клайд не знаеше и за което Гилбърт не си направи труда да го осведоми), той съобщи на майка си и на сестрите, че се е видял с Клайд и че макар да не е най-отегчителната, братовчед им положително не е и най-интересната личност на света. Срещнал Майра на влизане у дома в пет и половина същия ден, когато при него се яви Клайд, той благоволи да забележи:
— Е, тоя наш чикагски братовчед идва днес.
— Тъй ли! — откликна Майра. — Какво представлява?
Това, че баща й беше описал Клайд като добре възпитан и умен, бе я заинтересувало, макар че, както познаваше Ликъргъс, фабричния живот и изгледите за бъдеще на тези, които работеха в предприятия като това на баща й, тя се чудеше защо Клайд е решил да дойде тук.
— Ами… не мога да кажа, че е нещо особено — отвърна Гилбърт. — Сравнително интелигентен и не е грозен, но сам признава, че никога не е имал никаква подготовка за каквато и да е работа. Точно като всички младежи, дето работят в хотелите. Струва ми се, мисли, че най-важното нещо са дрехите. Беше със светлокафяв костюм, кафява връзка и шапка в същия тон и кафяви обувки. Връзката му беше прекалено ярка и той носеше една от тия яркорозови раирани ризи, каквито бяха на мода преди три-четири години. Не исках да кажа нищо, понеже беше току-що дошъл и не знаем дали ще издържи тук, или не. Но ако остане и рече да си придава важности като наш роднина, по-добре ще е да понамали тона, защото иначе ще посъветвам началството да си поприказва с него. Като оставим това настрана, смятам, че след време от него може да излезе доста добър надзирател в някое от отделенията или нещо подобно. По-нататък би могъл да стане дори и търговски пътник, предполагам. Но съвсем не мога да разбера какво вижда той в цялата тая работа, та да си прави труда да дойде тук. Всъщност мисля, че началството не му е обяснило какви са действителните възможности тук за човек, който не е магьосник или нещо подобно.
Той стоеше с гръб към голяма открита камина.
— Добре де, нали знаеш какво каза майка онзи ден за баща му. Според нея татко мисли, че чичо никога не е имал възможност да се издигне. Вероятно той ще направи нещо за племенника независимо от това дали ще остане във фабриката, или не. На нея й се струва, както ми каза, че според татко дядо не се е отнесъл справедливо към бащата на нашия братовчед.
Майра млъкна и Гилбърт, който бе вече чул същия намек от майка си, предпочете да не се разпростира повече на тази тема.
— Знаеш ли, това малко ме интересува — продължи той. — Ако началството иска да го държи тук независимо от това дали е годен за нещо специално, или не, то си е негова работа. Само че той е този, дето вечно говори за квалификация във всяко отделение и се пази и маха всичко негодно.
Когато по-късно видя майка си и Бела, той сподели с тях същите новини и горе-долу същите мисли. Госпожа Грифитс въздъхна, защото в градче като Ликъргъс и при тяхното положение всеки техен сродник и всеки, който носеше тяхното име, трябваше да бъде много благоразумен и много внимателен в своите обноски, вкусове и съждения. Не беше много умно от страна на мъжа й да докара тук някой, който нямаше всички тези качества и нещо отгоре.
От друга страна, Бела не беше в никой случай сигурна в точността на описанието на Клайд, както го даде Гилбърт. Тя не познаваше Клайд, но познаваше Гилбърт и знаеше, че е способен много бързо да реши, че този или онзи има почти всички възможни недостатъци, докато в действителност съвсем не е така.
— Добре де — забеляза тя, след като изслуша на вечеря нови забележки на брат си върху разни особености на Клайд, — щом татко го иска, предполагам, че ще го задържи или поне ще направи нещо за него.
