От тези думи Гилбърт се сгърчи вътрешно, защото това бе пряк удар срещу предполагаемия му авторитет във фабриката, ръководена от баща му, който авторитет синът се мъчеше да наложи все повече и повече във всяко отношение и по-малката му сестра добре знаеше това.
Междувременно на другата сутрин, когато се яви на работа, Клайд откри, че името или външността му, или и двете заедно — приликата му с господин Гилбърт Грифитс — представляваха за него своеобразно предимство, което още не можеше да оцени достатъчно добре. Защото, когато стигна пред вход номер едно, стоящият там на пост портиер го изгледа като стреснат.
— Аха, вие сте господин Клайд Грифитс? — запита той. — Вие ще работите при господин Кемърър? Да, зная. Тоя човек там ще ви даде работния ви номер. — И посочи един намусен и набит старец, известен, както Клайд узна по-сетне, като Стария Джеф, пазач на контролния часовник, който по-нататък в същия вход даваше и прибираше всички номера между седем и половина и осем без двадесет.
Клайд се доближи и каза:
— Аз се казвам Клайд Грифитс и ще работя в сутерена при господин Кемърър.
Старецът също се сепна и после каза:
— Да, да, точно тъй. Да, господине. Заповядайте, господин Грифитс. Господин Кемърър ми каза за вас вчера. Вие ще имате номер седемдесет и едно. Давам ви стария номер на господин Дювени.
Когато Клайд слезе по стълбите в отделението за декатиране, старецът се обърна към доближилия се вратар и възкликна:
— Да пукна, ако тоя не изглежда също като господин Гилбърт Грифитс! Същински негов портрет. Какъв му е той, как мислиш: брат, братовчед или…
— Не ме питай — отговори вратарят. — Никога не съм го виждал досега. Но положително е роднина на семейството, това е сигурно. Като го видях, първо помислих, че е господин Гилбърт. Тъкмо щях да му сваля шапка, когато видях, че не е той.
А в отделението за декатиране, когато влезе, също както и предишния ден, Клайд намери Кемърър все тъй почтителен и уклончив, също както и Хуигъм преди него, той не бе още успял да реши какво ще бъде истинското положение на Клайд в това предприятие. Защото, както Хуигъм бе осведомил Кемърър предишния ден, господин Гилбърт не казал нищичко, което да накара господин Хуигъм да разбере, че работата трябва да се направи особено лека за него, нито пък особено тежка. Наопаки, господин Гилбърт казал: „Той трябва да спазва същия режим, както и всички други служещи, по отношение на времето и работата. Никаква разлика.“ И все пак, когато му представил Клайд, рекъл: „Това е моят братовчед и той ще се помъчи да изучи нашето производство.“ А това като че ли подсказвало, че с течение на времето Клайд ще се мести от едно отделение в друго, докато мине през целия производствен процес във фабриката.
По тази причина, след като Клайд излезе, Хуигъм пошепна на Кемърър, както и на неколцина други, че съвсем не е изключено Клайд да се окаже протеже на шефа, и затова те взеха решение „да си отварят очите“, поне докато разберат какво ще бъде положението му тук. А Клайд, като забеляза това, доста се обнадежди и неволно помисли, че само по себе си и независимо от всичко, каквото би помислил или поискал да направи братовчед му Гилбърт, то можеше лесно да стане предпоставка за някакво благоволение от страна на чичо му, което да доведе до нещо хубаво за него. Ето защо, когато Кемърър започна да му разправя да не мисли, че работата е чак толкова тежка или че ще е чак толкова много отначало, Клайд прие това с леко снизхождение. А снизхождението му накара Кемърър да стане още по-почтителен.
— Закачете си шапката и сакото ей там в едно от ония шкафчета — продължи той меко и дори угодливо. — После можете да вземете една от тия колички ей, там отзад, да се качите на горния етаж и да свалите няколко парчета плат. Там ще ви покажат откъде да ги вземете.
Следващите дни бяха занимателни и все пак достатъчно трудни за Клайд, когото на първо място от време на време озадачаваше и тревожеше особената обществена и работна среда на всекидневието, както и положението, в което се беше озовал. Преди всичко тези, от които се видя сега непосредствено заобиколен във фабриката, не бяха хора, каквито в обикновени условия би избрал за другари — те бяха много по-долу от пикола, колари и писари. Всички до един бяха, както сега ясно си даваше сметка, недодялани и непохватни както умствено, така и физически. Носеха такива дрехи, каквито биха си сложили само най-прости работници — така се обличат обикновено хора, за които собствената външност има най-малко значение и всичките им мисли са съсредоточени върху работата и тежестите на материалното съществуване. Освен другото, като не знаеха кой е Клайд и какво значение може да има идването му за личното им положение, бяха склонни да бъдат недоверчиви и подозрителни.
