Аз съм пратеникът полностью

Затварям очи за миг, навеждам се и я вдигам. Осъзнавам, че са ме следили през цялото време. Видели са, че отивам в библиотеката. Гледали са ме вътре в библиотеката и по пътя към дома. Знаят, че съм написал заглавията на салфетка.

Чета.

Само няколко думи, в червено.

Влизам и сядам при книгите. Чета "Безплодната жена”, докато я научавам наизуст.

Малко по-късно Портиер иска разходка, така че излизаме. Мотаем се по улиците и аз се опитвам да позная кои ли ще са следващите адреси.

- Да имаш някакви идеи, Портиер? - питам го.

Отговор няма. Той е твърде зает да обследва терена с характерното си нехайно душене.

Сега за пръв път си давам сметка, че отговорите са на видно място. Те са навсякъде, в края на всяка улица, на всяка пресечка.

"Ами ако са скрити в заглавията - чудя се. - Заглавията на книгите. Само трябва да съпоставя имената на улиците с по една книга на всеки автор.

По-просто, отколкото си мислиш, казвам си. Салфетката е още в джоба ми заедно с асото пика. Вадя ги и ги разглеждам. Имената ме наблюдават и мога да се закълна, че виждат мига, в който нещата ми се изясняват. Навеждам се развълнувано към Портиер.

- Хайде - казвам му, - трябва да тръгваме.

Тичаме по обратния път или поне се движим толкова бързо, колкото Портиер позволява. Трябват ми книгите, градският справочник и, надявам се, няколко минути.

Да, тичаме.

Книгите чакат. Сядам със стария градски справочник и се опитвам да открия съвпадение с някое от заглавията. Отново започвам с Греъм Грийн. Няма улици Човешка, Фактор или Същност.

След около минута я откривам. Вземам книгата.

Черна е, заглавието е написано със златни букви на гръбчето. Силата и славата. Няма улица Сила, но се облещвам, когато се връщам няколко страници назад. Името ме

удря като юмрук. "Глори Роуд'^,[14].

Ухилвам се и разрошвам козината на Портиер. "Глори Роуд". Поразително. Бих искал да живея на "Глори Роуд".

На картата я откривам в горния край на града.

Продължавам със заглавията на Морис Уест. Този път става по-бързо.

Клоуните на Бога.

Намирам "Клоун Стрийт" в горната част на града.

Улицата на Силвия е "Бел Стрийт" От "Стъкленият похлупак". Според указателя това е една от малките преки на главната улица.

Проверявам дали няма съвпадения и при другите заглавия, но такива липсват. Това са улиците.

Остава по още един въпрос за всяка улица.

Кой номер?

Сега трябва да се разровя. Това е пика, така че трябва да се разтършувам.

Указанията може да са в книгите, така че избутвам другите настрана и се съсредоточавам върху финалистите. Честно казано, някак ми е жал за останалите. Така разпилени на пода ми приличат на отпаднали от драматично, бурно състезание. Ако бяха хора, щяха да стискат главите си с ръце.

Първо се захващам със "Силата и славата". Зачитам се и когато вдигам поглед от страниците, вече е един часът. Още нямам нищо конкретно и ме обзема безсилие. Ами ако нещо съм пропуснал? Чудя се, но съм сигурен, че ще го позная, щом го видя. Номерата на "Глори Роуд" едва ли са повече от 20 или 30, но продължавам да чета. Усещам, че така трябва. Там е цялата работа. Ще е грях да спра точно сега.

В 3,46 сутринта (часът е вдълбан в паметта ми) откривам каквото ми трябва. Страница 114.

В долния край на страницата, в левия ъгъл, е нарисувана черна пика. До нея е написано: Браво, Ед.

Тръшвам се на дивана тържествуващ. По-добре не може да бъде. Без камъни. Без насилие. Време е нещата да станат цивилизовани.

Връщам се на "Клоуните на Бога" и я прелиствам. Не мога да повярвам, че не го направих в самото начало. Много по-лесно е, отколкото да се опитваш да откриеш знак във всяка дума на всяка страница. По-просто е, отколкото си мислиш.

Този път страницата е 23. Има само пика. А в "Стъкленият похлупак" е на страница 39. Имам адресите и усещането, че съм напълно изтощен.

Край на ровенето.

Заспивам.

Вторник вечер е и играем карти у нас. Ричи се оплаква, че от мача насам го боли ключицата. Одри се забавлява, Марв печели. Непоносим е както обикновено. Вече съм бил на "Глори Роуд" и съм видял номер 114. Там живее семейство от Полинезия, мъжът е по-едър дори от онзи на "Едгар Стрийт". Работи в строителството и се държи с жена си като с кралица, а с децата си като с богове. Когато се прибира от работа, ги грабва и ги подхвърля във въздуха. Те се смеят и го чакат с нетърпение.

"Глори Роуд"е дълга и изолирана. Къщите са доста стари и всичките са от етернитови плоскости.

Още не знам какво да правя, но съм сигурен в едно. То ще си дойде от само себе си.

- Май пак печеля - надува се Марв. В добра форма е, от ъгълчето на устата му стърчи пура.

- Мразя те, да знаеш. - Ричи обобщава онова, което всички си мислим в този момент.

Марв се е заел да организира коледна игра.