Сигурно дълбоко в генетичната си памет помнят какво е да си плячка. – Богинята
разкри зъбите си в свирепа усмивка.
Кетцалкоатъл вдигна ръка и посочи надясно. През кълбящата се мъгла се
виждаха смътни метални очертания. Той премигна и зениците му промениха
формата си, и изведнъж започна да вижда света в отсенки на червено и черно.
– Мостът „Голдън Гейт“ е тук. – Той посочи наляво. – Не съм сигурен дали можеш
да го видиш, но ей там е Алкатраз...
– Виждам го. Да не би да забравяш коя съм, в какво съм се превърнала? –
изсъска тя с горчивина.
– Промяната е засегнала всички ни – рече предпазливо Кетцалкоатъл.
– Но някои повече от други.
– Така е. – Пернатата змия продължи: – Зад Алкатраз е Островът на
съкровищата, а точно зад него е мостът „Оукланд Бей“.
Бастет вдигна яката на коженото си палто.
– Не съм дошла тук за урок по география.
– Мъглата покрива всичко в радиус от сто и шейсет километра. Нищо не
помръдва нито на сушата, нито в морето. Погрижих се да се случат безброй
произшествия, така че властите са затънали до гуша в работа. Мостовете „Голдън
Гейт“ и „Оукланд Бей“ вече са затворени. – Той погледна един голям часовник на
китката си. – Скоро един петролен танкер ще прекоси средната точка на моста
„Дъмбартън“ и ще избухне в пламъци.
– Откъде знаеш? – попита Бастет.
– Не обичам да оставям нищо на случайността. – Той погледна отново часовника
си. – След пет минути ще има поредица от катастрофи край пунктовете за
таксуване на моста „Сан Матео“, което напълно ще блокира мостовете. А след
десет минути Тихоокеанската газова и електрическа компания, която осигурява
голяма част от тока в тази част на страната, ще претърпи опустошителна поредица
от компютърни аварии. – Кетцалкоатъл се ухили, показвайки острите си зъби. –
Всичко ще потъне в мрак.
– Можеш ли да го направиш?
– О, да. Преди няколко години експериментирах на Източното крайбрежие.
Голямото спиране на тока в североизточните щати мина успешно.
– Много впечатляващо. Е, в такъв случай за какво съм ти аз? – попита Бастет.
– Нали знаеш, че сме събрали същества на Алкатраз?
– Да.
– И знаеш, че Дий ни предаде.
– Знам, че беше обявен за утлага.
– Той трябваше да пусне зверовете от острова, но не го стори и сега е изчезнал.
– Нямаш ли хора, които би могъл да използваш? – изсъска Бастет. – Не са ми
останали никакви слуги толкова далеч на север.
– Възложих работата на двама от най-добрите си служители – Били Хлапето и
Черния ястреб. – Той млъкна и се изкашля. – Придружаваше ги италианският
безсмъртен Макиавели.
Бастет изсъска.
– Има някои човеци, които трябваше да заколим и изядем отдавна. Семейство
Фламел, например, и Дий, и със сигурност Макиавели. Знаеш, че обичам италианска
храна.
Кетцалкоатъл въздъхна.
– Съгласен съм с теб. Макиавели и Били отидоха на острова, за да пуснат
чудовищата в града.
– И? – Бастет се обърна към Сан Франциско, килна глава настрана и се заслуша.
– Не чувам никакви писъци.
– Те се провалиха – каза тихо Кетцалкоатъл. – Не знам защо. Видях как Лотан
плува към Ембаркадеро, но беше убит от двамата Фламел. Загубих връзка с Били и
Макиавели, а Черния ястреб просто изчезна. Мога само да предположа, че всички
са мъртви. – Той заскърца безсилно със зъби. – Толкова сме близо, господарке.
Толкова, толкова близо. Имаме остров, пълен с чудовища, на малко повече от
километър от градските улици, а когато почти успяхме да изкараме едно от тях на
брега, бяхме победени от няколко безсмъртни.
– Колко по-точно?
– Съвсем малко. Фламел, опасната му жена, японския воин и, за нещастие, нашия
Прометей.
Бастет уви ръце около тялото си и потрепери.
– Мислех, че той не излиза от Сенкоцарството си.
– Сенкоцарството му вече го няма. Разпадна се на сенки и прах.
– Любопитно. Ами предполагаемите легендарни близнаци? Фламел и Дий бяха
убедени, че ги държат в ръцете си. За пореден път.
Зъбите на Кетцалкоатъл проблеснаха в усмивка.
– Изчезнали са от града. Не ги усещам никъде на американския континент.
– Това поне е някаква утеха.
– Знаеш, че семейство Фламел сигурно са повикали помощ. Колкото повече се
бавим, толкова повече време ще имат подкрепленията им, за да пристигнат.
– Нашите също идват, нали?
– Някои. В същия този миг се събират какви ли не чудовищни твари. Но нали
знаеш, че всеки безсмъртен човешки герой, всеки бог от митовете и легендите,
който е верен на семейство Фламел или просто е срещу нас, се насочва насам?
– Тогава да не губим време. Трябва да изведем чудовищата на брега и купонът
да започва.
– Първоначалният план беше Макиавели и Били да събудят създанията и да ги
пуснат от килиите. Черния ястреб трябваше да откара едно модифицирано
туристическо корабче до пристана, да го напълни със създания и да ги превози до
града. А после да се върне за още.
– Само че сега този Черен ястреб е изчезнал.
– Страхувам се, че нереидите са го изяли.
– Но ти имаш резервен план?
– Винаги.
– Така и предполагах.
– В момента има едно туристическо корабче на котва до острова. Капитанът
събира най-големите, най-грозните, най-гладните и най-ужасяващите чудовища,
които може да намери. Ще ги откара до брега и ще ги пусне по улиците. После ще
се върне за втори курс.
