Чародейката полностью

получи книгата обратно.

Глава 19

Стаята беше огромна.

Софи Нюман седеше на легло, което бе по-голямо от нейната стая в къщата на

леля Агнес в Сан Франциско. Всъщност може би бе по-голямо и от целия горен

етаж. Не се съмняваше, че тази стая е специално приготвена за нея. Всичко – от

гигантската вана в пода до големите стаи-гардероби и плочките – беше или от

сребрист метал, или от сребрист плат, или пък посребрено. Дори рамката на

леглото бе изляна от масивно парче метал. Три от стените бяха лъснати до

идеален блясък; четвъртата представляваше плъзгаща се стъклена стена,

обърната към огромен двор. Върху сребърното нощно шкафче стоеше

орнаментирана сребърна рамка. В нея бе поставена една от любимите £ снимки –

на цялото семейство Нюман, застанало сред руините на Мачу Пикчу високо в

перуанските планини. Всички се смееха, защото Джош бе стъпил във фъшкия на

лама и бе изцапал обувката и чорапа си.

Нямаше нужда да види стаята на Джош, за да знае, че е обзаведена и украсена в

чисто злато.

Но това, което я убеди, че стаята е била приготвена специално за нея, беше

таванът. Той бе боядисан в наситено тъмносиньо. Тя се отпусна на леглото и се

взря нагоре. Сребърни звезди оформяха съзвездието Орион, а един голям светъл

полумесец заемаше ъгъла точно срещу леглото £.

Майка £ бе изрисувала същия таван в стаята £ в къщата на леля Агнес.

Софи прекоси сребърната стая и отвори двукрилата врата на стаята-гардероб.

Ахна изненадано: на закачалките и полиците над тях бяха подредени всички дрехи,

които бе оставила в Сан Франциско: джинси, суитчъри, рокли, бельо. Но когато

прокара ръка по чифт джинси, откри, че са твърди, защото никога не са били

носени. Всички дрехи бяха чисто нови, някои още с етикетите. Тя влезе и тръгна

между редиците закачалки, плъзгайки пръсти по дрехите. Всички £ бяха познати: тук

бе всяка дреха, която бе купувала или бе получавала като подарък от майка си и

леля си през последната година, дори суитчъра в зелено, бяло и златно на

бейзболния отбор на Оукланд, който £ бе подарил Джош. Обувки, ботуши и гуменки

се редяха по пейчици на пода. Изведнъж Софи се засмя на глас: никога не би

предположила, че куриерските компании доставят до Дану Талис.

– Ехо? – На вратата се почука и тя се обърна, когато Изида – или пък беше Сара,

майка £ – отвори и надникна в стаята. – Ето те и теб. Надявам се, че всичко ти

допада.

– Да... да, всичко е... страхотно – каза Софи, макар че гласът £ не бе много

ентусиазиран. – Просто оглеждах дрехите.

– Баща ти мислеше, че ще ти е по-лесно да свикнеш тук, ако си заобиколена от

познатите си вещи.

– Благодаря. Просто съм леко стъписана. Е – добави тя, – може би повече от

леко.

– О, Софи. – Изида пристъпи в стаята. Беше свалила бялата керамична броня и

сега носеше прости ленени риза и панталон. Малките £ стъпала бяха боси и Софи

забеляза, че ноктите им са боядисани в черно, подобно на ноктите на ръцете £.

Доколкото знаеше, майка £ никога по-рано не си бе боядисвала ноктите на краката.

– Знам – наистина знам – колко ти е трудно.

Смехът на Софи бе треперлив. Изведнъж я обзе гняв. Да не би да очакваха от

нея просто да приеме всичко това, без да задава въпроси?

– Освен ако наскоро не си открила, че майка ти е Древна на десет хиляди години

от Дану Талис и е кръстена на египетска богиня, не мисля, че имаш представа как

се чувствам.

– Всъщност не съм кръстена на египетската богиня; аз бях египетската богиня. –

Жената се усмихна и в ъгълчетата на устата и очите £ се появиха бръчици. В този

момент тя наистина приличаше на Сара Нюман. – Но аз съм твоята майка, Софи, и

искам да знаеш, че всичко това бе направено, за да защити теб и брат ти.

– Защо? – попита Софи.

Изида прекоси стаята, оставяйки влажни отпечатъци с босите си нозе върху

сребърните плочки, и плъзна настрана стъклената стена, която гледаше навън.

Стаята се изпълни с екзотични ухания. Ромолеше вода и в далечината се чуваха

неясният говор на Озирис и звънливият смях на Вирджиния Деър.

– Нали притежаваш знанията на Вещицата от Ендор? – попита Изида.

Софи кимна бавно. Още докато майка £ говореше, трепкащи непознати образи

затанцуваха в периферията на зрението £ и Софи разбра, че това не са нейните

спомени.

... Изида и Озирис в бели брони , начело на армия от анпу , излизат от

пламтящ град , яхнали огромни гущери. Нито един от мечкоподобните

трупове, осеяли пътя, не приличаше на човек, и нито един не бе въоръжен.

... Изида и Озирис в костюмите на Древен Египет – макар че пейзажът бе

буйна зелена джунгла , а не пустиня – надзирават дълги редици човешки роби , които влачат каменни плочи към една недовършена пирамида.

... Изида и Озирис в бели комбинезони и маски стоят в блестяща лаборатория

и гледат как създания , наподобяващи гигантски голи плъхове , изпълзяват от

бълбукащи вани с лепкава розова течност.

Изида се усмихна със стиснати устни.

– Предполагам, че е по-добре да те предупредя, че вещицата Зефания никога не