Чародейката полностью

ни е била приятелка, така че без съмнение ще научиш някои неприятни истини за

нас. Но помни това, което виждаш – което си спомняш, – са тълкувания на

Вещицата. Не е задължително да са верни. Всяка история си има две страни. –

Очите на жената се затвориха и в стаята се разнесе аромат на суха канела. –

Понякога всичко, от което се нуждае човек, е различна гледна точка.

Софи потрепери, когато нови спомени се завихриха в ума £.

...Изида и Озирис в бели брони , начело на армия от анпу , яхнали огромни

гущери , защитават село , гъмжащо от дребни мечкоподобни хора , срещу

огромна армия от олигавени гущероподобни чудовища.

... Изида и Озирис в костюмите на Древен Египет надзирават дълги редици

смеещи се и пеещи хора , които рушат една пирамида и изхвърлят камъните в

морето.

... Изида и Озирис в бели комбинезони и маски стоят в блестяща лаборатория

и гледат как създания , наподобяващи гигантски голи плъхове , изпълзяват от

бълбукащи вани с лепкава розова течност. Двамата нежно помагат на всяко

от създанията да излезе от ваната , увиват го в сребърно фолио и го отнасят

до едно легло. Над леглото тесни правоъгълни прозорци откриват гледка към

воден свят , в който се стрелкат и плуват плъхоподобните същества. В

далечината смътно се вижда нещо като голям бял град.

Изида отвори сините си очи.

– Намери време да прегледаш спомените си – спомените на Зефания – и виж дали

ти казвам истината. На това място и в това време легендарните близнаци имат

малко истински приятели.

Затрепкаха лица – някои човешки, други животински, а трети смесица от двете – и

Софи разбра, че вижда своите врагове и че Изида казва истината.

– Дану Талис е управляван от Древните и потомците на Великите древни. В двора

има могъщи фракции, които биха се опитали да ви убият или да ви контролират. –

Изида пристъпи към Софи и притисна длани към лицето £.

Момичето понечи да се дръпне, но жената го държеше здраво.

– Всичко, което сме сторили, беше, за да ви защитим. – Тя се наведе бързо да

целуне Софи по челото, но в последния момент момичето се отдръпна и вместо

това прегърна майка си. Гъделичкащият мирис на суха канела се усили, пресядайки

в гърлото му. – Така че преоблечи се и ела да хапнем. Баща ти и аз ще отговорим

на всичките ви въпроси, обещавам.

– На всичките ли? – попита Софи.

– На всичките. Времето за тайни свърши.

Глава 20

– Този тунел минава под двора за разходки – каза призракът на Хуан Мануел де

Аяла. – Свързва се с друг тунел, който стига до водната кула. Има стълби, които

ще ви изведат горе.

Малко въртящо се кълбо от бяла енергия, създадено от Николо Макиавели,

озаряваше тесния тунел, напоявайки въздуха със застоялата миризма на змия.

Лекьосаните стени бяха покрити с гъста, лепкава слуз, а от тавана непрестанно

капеше вода.

– Човече, това ще ми съсипе ботушите – отекна от стените гласът на Били.

Макиавели се извърна, за да се втренчи в него. От кълбото енергия над главата

му с цвърчене се изпаряваше вода.

– Ами да, това са ми любимите ботуши!

Макиавели поклати отчаяно глава.

– Постарай се да не изоставаш – рече той тихо.

– Ние следваме един призрак в тунел под затвор. – Били Хлапето подръпна

ръкава на Макиавели. – Откъде знаем, че можем да му вярваме? Това може да е

капан.

– Започваш да звучиш параноично – каза Макиавели, хвърляйки кос поглед към

американския безсмъртен. Зелена вода се плискаше по лицето му и се виеше

около скулите му като изумрудени сълзи.

Били премигна.

– Параноично ли? Чакай да помисля за минутка. Ние сме само двама човеци на

остров, пълен с чудовища и Древни. Така че, да, чувствам се малко параноично.

Някога гледал ли си „Стар трек“? – попита изведнъж. – Оригиналната поредица.

Макиавели килна глава на една страна.

– Приличам ли ти на човек, който гледа „Стар трек“?

– Трудно е да се каже. Никога не би ти минало през ума, но Черния ястреб е луд

фен на сериала. Има си и униформа, и всичко.

– Били. Аз ръководех една от най-развитите секретни служби в света. Нямах

време за „Стар трек“. – Млъкна, а после добави: – Бях по-скоро почитател на

„Междузвездни войни“. Защо питаш?

– Ами когато капитан Кърк и господин Спок... знаеш ги кои са, нали?

Макиавели въздъхна.

– Живял съм през двайсети век, Били. Знам ги кои са.

– Е, та значи, когато те се телепортират на някоя планета, обикновено с доктор

Маккой и понякога със Скоти от машинното...

– Aspetta19 – започна Макиавели на италиански. – Чакай малко. Значи капитанът и

господин Спок... какъв беше той?

– Вулканец.

– Рангът му? – сопна се Макиавели.

– Първи офицер.

– Значи капитанът, първият офицер, корабният лекар и понякога инженерът се

телепортират всички на една планета. Заедно. Целият старши офицерски състав?

Били кимна.

– А кой командва кораба?

– Не знам. Младшите офицери, предполагам.

– Ако работеха за мен, щях да ги дам на военен съд. Това ми прилича на тежък

случай на изоставяне на задълженията.

– Знам. Знам. Аз самият винаги съм го смятал за малко странно. Но не това ми

беше мисълта.

– А каква беше?