Чародейката полностью

да заглъхва с изтощаването на батериите. Воят на сирените на колите на спешните

служби звучеше много слаб и далечен, а изострените сетива на Цагаглалал

долавяха във въздуха мирис на изгоряла гума и газ. Беше станало някакво

произшествие. И то сериозно. Може би повече от едно. Тъмните древни изолираха

града.

Целият път до Джаксън Стрийт беше по нанагорнище; после улицата се спусна

надолу и отново се издигна. Цагаглалал сви вдясно от Скот Стрийт по „Бродуей“,

където от всички дървета капеше вода.

Уличните лампи на ъглите не светеха, а светофарите на Гоф Стрийт премигваха в

мътночервено. Единственото осветление идваше от няколкото коли, които още се

мъчеха да се движат по улиците. На „Ван Нес“ таксита и автобуси пълзяха, обвити

в трепкащи глобуси светлина, а полицейските патрулки се промъкваха бавно по

улиците

и

сигналните

им

лампи

святкаха.

Полицията

използваше

високоговорителите си, за да съветва хората да се приберат по домовете и да

останат там, докато мъглата се разсее.

Бронята на Цагаглалал се приспособи към обкръжението, променяйки цвета си и

правейки я почти невидима на фона на нощта. Тя можеше да надуши

отвратителния мирис на месо във въздуха и разпозна аурите на Кетцалкоатъл и

Бастет. Пернатата змия бе достатъчно опасен, но завръщането на Древната богиня

бе истински проблем: това означаваше, че решителният момент наближава. А

Бастет, подобно на Дий, не знаеше смисъла на думата финес. Освен това

изпитваше към човечеството единствено презрение.

Цагаглалал сви наляво по Хайд Стрийт и се затича към Ръшън Хил Парк. Преди

по-малко от седмица Бастет, Мориган и Дий бяха участвали в нападение срещу

новия Игдразил на Хеката в Сенкоцарството на Мил Вали. В кратката, ожесточена

битка прастарото дърво, израсло от семена, спасени при потъването на Дану

Талис, бе унищожено от Джон Дий с помощта на Екскалибур. Триликата богиня

загина заедно с него, отнасяйки със себе си всичките си обширни знания. Дий и

Мориган продължиха да преследват близнаците, но Бастет бе изчезнала.

Цагаглалал знаеше, че тя има къща в Бел Еър.

– Когато всичко това свърши – прошепна Цагаглалал във влажния въздух, – ако

съм още жива, ще сметна за свой дълг да те издиря.

Подминаваше тенис кортовете, когато три зле облечени фигури с бръснати глави

изникнаха в полумрака точно пред нея. Кубинките им с гумени подметки не издаваха

никакъв шум върху паважа, докато се приближаваха. Тримата бъбреха

развълнувано и звукът бе толкова писклив, че едва се чуваше. От телата им се

точеха струйки от сивите им аури, нашарени с лилави нишки. Двама от тях дори не

си бяха направили труда да си скрият опашките. Това бяха кукубути, които отиваха

да пируват.

– Мразя кукубутите – промълви Цагаглалал. – Гадни, гнусни, миризливи...

Тази, която наблюдава, извади копеша си и ги посече беззвучно, оставяйки

телата им да се разсипят на прах.

Цагаглалал знаеше, че единствената причина коткоглавата богиня да се върне в

града е, че искаше да присъства на победата на Древните.

Съпругът на Цагаглалал, Авраам, неведнъж £ бе казвал, че смята Бастет за едно

от най-опасните същества, които е срещал някога. „Нейната амбиция ще унищожи

света“, бе предупреждавал той.

На върха на хълма Цагаглалал спря.

– Надясно или направо? – зачуди се тя на глас, опитвайки се да прецени кой е по-

прекият път.

Вдясно се простираше Ломбард Стрийт, известна с осемте си остри завоя.

Можеше да свие натам, но знаеше, че ако продължи направо, може да завие

надясно по „Джеферсън“, което щеше да я отведе право на Рибарския кей.

– Направо. – Тя подмина тичешком виещата се улица.

Бастет открай време си беше амбициозна и алчна. Двамата със съпруга £

Аменхотеп бяха управлявали Дану Талис в продължение на векове. Когато

Промяната започна да обхваща първо Аменхотеп, а после и Бастет, Господаря на

Дану Талис бе слязъл от трона, за да предаде властта на сина си Атон. Бастет

беше бясна: тя от десетилетия въртеше задкулисни машинации, за да е сигурна, че

другият £ син, нейният любимец Анубис, ще управлява островната империя. Него тя

можеше да контролира; докато над Атон нямаше власт.

– Имате ли дребни, госпожо?

От нощния мрак се появиха двама мъже, блестящи от влагата – единият

неестествено мършав, с татуирана на ухото му паяжина, а другият по-едър, с

широкия гръден кош и тесния ханш на културист. Явно се бяха подпирали на една

стена на ъгъла на „Ломбард“ и „Хайд“. Докато се приближаваше в лек бяг, тя

забеляза, че лицето на едрия е насинено и издраскано.

– Нощта не е подходяща за спортуване – рече мършавият.

– Тази мъгла не е здравословна – изсмя се едрият.

– Можете да се подхлъзнете. Можете да паднете. Можете да се нараните. –

Мършавият наблегна на думата нараните.

Цагаглалал стисна по-здраво копеша, но можеше да подуши, че тези двамата са

хора. Не наруши темпото си и видя, че нещо като тревога пробяга през мръсните

очи на по-едрия.

– О, не, не пак... – прошепна той.

Дясното £ рамо улучи по-дребния в средата на гърдите. Тя чу как нещо изпука и

онзи полетя през пътя и се приземи върху стръмния наклон на Ломбард Стрийт.