Озирис кимна.
– Алхимика и жена му започнаха да вярват, че са далеч по-важни в голямата
схема на нещата, отколкото са всъщност. Те бяха пионки. Също като Дий и
останалите човеци.
– Ами ние? – попита Софи. – Ние също ли сме пионки? – Погледна към брат си и
го видя да кима.
– Вие сте Злато и Сребро – каза тихо Озирис. – Да, ние ви манипулирахме, но не
за да ви използваме като пионки. А за да ви защитим. Всичко, което сторихме, бе в
името на вашата безопасност – настоя той. – Вие сте като царя и царицата на
шахматната дъска: в този момент, на това време и място, сте най-ценните и важни
хора на света.
Изида се приведе напред и металните £ гривни звъннаха върху сребърната маса.
– Нищо от това не беше случайно: бяха нужни хилядолетия на внимателно
планиране, за да осигурим протичането на точно тази поредица от събития.
– Планирали сте всичко? – попита Софи. С всяко ново разкритие гаденето в
стомаха £ се усилваше. – Дори лошите моменти?
– Имаше ли лоши моменти? – попита Изида. Погледна към съпруга си и той
поклати глава. – За какво говориш?
– Мисля, че тя има предвид моментите, в които едва не бяхме убити – отвърна
Джош вместо близначката си. – Мен за малко да ме изяде Нидхьог в Париж.
Изида махна с покритата си с пръстени ръка, сякаш Париж не означаваше нищо.
– Ти никога не си бил в чак такава опасност, Джош – каза тя. – Намираше се в
компанията на някои от най-великите воини на всички поколения. Те те защитаваха.
– Аз се бих срещу дисите – каза Софи. Нямаше намерение да подмине въпроса
току-така. – Останах с впечатлението, че те полагат големи усилия да ме убият.
– А да не забравяме и процеса на Пробуждане – добави Джош.
Изида се засмя тихо и мелодично, но прозвуча странно фалшиво и заучено.
– Това никога не е представлявало заплаха за вас. Вие сте Злато и Сребро – каза
тя. – Истинско Злато, чисто Сребро. Пробуждането вреди само на нечистите.
– Ами нападението на немъртвите в Охай? – продължи Джош.
Изида пак опита да се засмее. Смехът £ отново прозвуча фалшиво.
– Дий не беше достатъчно могъщ, за да ги поддържа дълго. Вие ги унищожихте
минути преди да се разпаднат сами.
– Ами Коатликуе? – попита Софи. – Тя беше готова да изяде Джош.
– Освен това едва успях да избягам от горящата сграда – добави брат £. – А да
не забравяме и онази твар с рогата в Лондон.
– Стига! – Изида плесна с ръце и от пръстените £ изскочиха искри, когато се
удариха един в друг. – Всичко това беше планирано.
– Включително предателството на Дий към вас ли? – попита предизвикателно
Софи. – Защото останах с ясното впечатление, че това не влизаше в плановете ви.
На масата се възцари мълчание.
Джош се взря внимателно в близначката си.
– Дий започна да действа независимо, нали? – попита тя.
Той не беше сигурен в това, преди Софи да го изрече на глас.
Тя кимна.
– Дошло му е до гуша да бъде слуга, нали? Искал е да стане господар.
Озирис вдигна ръка.
– Никой план не е безупречен. Винаги ще има някакви дребни непредвидени
фактори. Променливи. Към края Дий се превърна в променлива. – Той пусна една
усмивка и подобно на смеха на жена му, тя бе заучена и фалшива. – Това обаче се
компенсира от факта, че е бил верен слуга в продължение на векове.
– Но той беше ваш пратеник на земята – възрази Джош. – Това не е дребен
фактор. Това е доста голяма грешка.
– Стига – сопна се Озирис. – Той вече си плати. Както става с всички, които ни се
противопоставят. Дий не беше първият ни слуга, няма да е и последният. Всъщност
мисля, че госпожица Деър вече е на път да го замени. Направих £ предложение,
което на практика не би могла да отхвърли.
– И тя прие ли го? – попита Джош.
– Да.
Джош не можа да повярва на Древния. Вирджиния Деър? Да стане слугиня на
Изида и Озирис? Или на когото и да било?
– Мисля, ще откриете, че Вирджиния Деър не е Джон Дий – каза той тихо.
– Знам я каква е – изръмжа Озирис.
Изида се протегна и докосна ръката на съпруга си, за да го спре, преди да е
казал още нещо.
– Джош е прав. – Тя изгледа внимателно Озирис. – Деър е опасна. А флейтата £
я прави... неконтролируема. Мисля, че трябва да оттеглиш предложението си.
Лесно можем да си намерим друг човешки слуга.
– Разбира се – съгласи се той веднага.
– Но какво ще правите с нея? – попита Софи.
– Зависи – рече Изида.
– От какво? – настоя Софи. В дълбините на ума £ затрепкаха мисли и изведнъж
се появи образът на Вирджиния, която пада от голяма височина в бълбукащия
кратер на вулкан.
– От това дали е склонна да ни сътрудничи.
– А ако не е? – попита Джош.
Този път усмивката, която разтегли устните на Озирис, бе истинска.
– Ще я хвърлим във вулкана – както правим с всички предатели и престъпници.
Тишината, възцарила се около масата, бе прекъсната от отварянето на една
врата. Появи се червеноок анпу. Една от жените-котки отиде с тихи стъпки до
чудовищното създание и се изправи на пръсти, за да доближи глава до неговата.
Не разговаряха на глас, но слабичкото създание изведнъж се извърна и се втурна
обратно към масата, махайки развълнувано с опашка. Изида и Озирис се
изправиха.
Джош се наведе през масата към сестра си.
– Бас ловя, че Вирджиния е изчезнала.
Софи кимна.
