ако загине в някоя чужда страна или Сенкоцарство, ще отнесе тялото му в Рейган-
До27 в югозападната част на страната. Но Ифа я нямаше. Той никога нямаше да
изпълни обещанието си да я освободи. И никога нямаше да почива на родна земя.
– Ще те убием бавно – каза едно от създанията с момчешкия си глас. Пристъпи
към безсмъртния и погледна надолу със зейнали челюсти, а от зъбите му се
стичаше зловонна слюнка.
В този момент една тойота приус излетя от мъгливата нощ и се стовари върху две
от съществата, размазвайки ги върху моста. Цялата метална структура се
разтресе и заехтя като камбана.
Спартът, надвесен над Нитен, се завъртя изненадано. Безсмъртният притисна
гръб към моста и ритна нагоре с всички сили. И двата му крака улучиха създанието
под брадичката. Крокодилските челюсти се затвориха с трясък и то изпусна тоягата
си, съскайки от болка. Нитен улови оръжието, преди да е паднало, и го стовари
върху пръстите на краката на Спарта. Онзи запищя като врящ чайник, подскачайки
на един крак. Нитен стовари тоягата и върху другия и чу как нещо изхрущя.
Създанието се катурна, а писъците му станаха толкова високи, че човешкото ухо
вече не можеше да ги чуе.
Втора кола, стар фолксваген бръмбар, заподскача по моста, мятайки искри, и се
заби в други двама Спарти.
От нощта изникна Прометей, стиснал с две ръце пред себе си огромен меч. Две
от крокодилоподобните създания се втурнаха към него и гигантското острие изсвири
във въздуха. Единият Спарт вдигна щита си. Мечът иззвънтя и отскочи от него
сред рой от искри, събаряйки създанието на земята. Второто се опита да парира
удара с тоягата си. Мечът я изби от ръцете му и тя отлетя през парапета, за да
цопне във водата далеч долу. Останали без оръжия, двете създания бързо се
оттеглиха в мъглата.
Древният зае позиция над падналия безсмъртен.
– Ранен ли си?
– Дай ми минутка да се изцеря. – Нитен се надигна бавно на крака. Въздухът
около него трепкаше в синьо и в мъглата се носеше аромат на зелен чай. Аурата
на Нитен се сгъсти около кръста и по средата на гърдите му, покривайки раните. –
Сега ми трябват само ден-два в леглото и ще съм добре. – Той вдигна от земята
късия си меч.
– Няма шанс за нещо подобно. – Прометей се ухили. – Да се оттегляме назад по
моста. Вече подредих всички коли. Не бива да позволяваме на нито един Спарт да
се промъкне.
Нитен закуцука след Древния.
– Благодаря ти – каза той. – Ти ми спаси живота.
– А преди тази нощ да свърши, ти без съмнение ще спасиш моя. – Прометей пак
се усмихна.
– Мислех, че не си воин – рече Нитен.
– Не съм – отвърна Прометей. – Но съм участвал в достатъчно битки.
– Мисля, че убих един от тях – промърмори Нитен. – А първата кола, която ти
метна, видя сметката на още двама.
– Мъртви ли са?
– Не съм сигурен. Но върху тях падна кола. Фолксвагенът помете още двама, а аз
смазах пръстите на краката на един. Тоест, ако имат пръсти – добави той.
– Двамата, които улучих с фолксвагена – видя ли ги да стават? – попита
Прометей.
– Видях как колата ги удари – човек не би предположил, че крокодилско лице
може да изразява изненада, но ще сбърка! Те паднаха и мъглата ги погълна.
Вероятно са мъртви – каза Нитен.
В този момент капакът на фолксвагена излетя от мъглата като смъртоносно
фризби. Късият меч на безсмъртния се стрелна нагоре и разсече тънкия метал,
сякаш бе фолио, и двете части на капака отлетяха встрани – едната наляво, а
другата надясно.
– Може пък и да не са мъртви – промърмори той.
Прометей бе изградил върху моста едно голямо
странично и наредени по две на височина с колелата навътре. В дъното на
имаше пролука, колкото да мине един човек.
– Идеално – каза Нитен, възхищавайки се на резултата.
– Идеята беше твоя.
Японският безсмъртен пренебрегна комплимента.
– Можем да ги задържим тук – каза той. – Няма да преминат. А, и между другото,
нали помниш, че ти казах да не използваш червената си броня?
Прометей кимна.
Нитен се взря в приятеля си и си промени мнението.
– Забрави го. Използвай бронята. Те знаят, че сме тук, и са бързи – много, много
бързи. Ще имаме нужда от всяко предимство, което можем да намерим.
Разнесе се дъх на анасон и грамадната червена броня изникна около Древния.
Той хвърли поглед към Нитен.
– Ти няма ли да се преоблечеш?
Безсмъртният поклати глава.
– Изцеряването отне голяма част от енергията ми. Трябва ми малко време, за да
презаредя. – Той завъртя в ръце меча си и тоягата на Спарта.
– Тогава нека аз поема първата смяна – каза Прометей. Зае позиция по средата
на отвора и завъртя глава насам-натам, за да раздвижи схванатите си мускули. –
Почини си малко. Излекувай се, ако можеш.
– Те няма да ни оставят да почиваме – рече мрачно Нитен. Още докато
говореше, във въздуха се мярна някакво движение и мъглата се завихри. – Ето ги,
идват.
Шест създания се втурнаха по стесняващия се тунел. Бяха почти еднакви на
външен вид и макар че повечето бяха въоръжени с тояги, две носеха къси мечове
за мушкане. Всички имаха щитове.
– Изглеждат ми недоволни – измърмори Прометей.
– Не са свикнали да губят – каза Нитен, надзъртайки над рамото на Древния. –
