– Иска ми се моите вълци да бяха сега с мен – промърмори Один. – Набързо
щяха да видят сметката на тези мръсни гадини. – Той изсъска от болка, когато едно
крило с шип на върха разпори ръката му от китката до лакътя.
А после мечът на Марс разсече крилата на нападащия байтал, като че ли бяха от
хартия, а камшикът на Хел проби дупки в друг.
Один призова аурата си. Въздухът се изпълни с мирис на озон и сив дим затрептя
върху плътта му. Той се съсредоточи върху раната на ръката си. Бликащата кръв
спря, но раната не се затвори.
– Аурата ми е почти напълно изчерпана – промърмори той и се облегна изтощено
на една стена.
Хел притисна нокти към разкъсаната ръка на чичо си и стисна. Кървавочервената
£ аура припламна веднъж, а после избледня до розов дим.
– Не става. Нещо изсмуква енергията ни – каза тя.
Тръпка премина през събралите се чудовища, но вместо да се нахвърлят върху
тримата, те започнаха да се отдръпват. Минотавърът посочи към Хел и
многозначително облиза дебелите си устни. Тя оголи зъби и му се изплези.
– Те отстъпват – каза Один. Опита се пак да призове аурата си, но само рядка
сива мъглица заигра по кожата му.
– Обзалагам се, че това не е добра новина – рече Марс. По стената затанцува
сянка. – Нещо идва – добави той.
Чудовищата се разделиха и измежду тях пристъпи един сфинкс. Тялото му бе на
огромен лъв с орлови крила. Главата му бе на млада жена, която изглеждаше
красива, преди да отвори уста, оголвайки острите си зъби и змийския си език.
Сфинксът се усмихна и килна глава на една страна. Дългият му черен раздвоен
език затрепка, вкусвайки въздуха.
– О, усещам вкуса на аурите ви. Много са сладки. – Той облиза устни, докато се
приближаваше, забивайки нокти в камъните на пода. – Цял живот чакам да изям
спомените на някой Древен и изведнъж се появяват цели трима. Какви ли чудеса
ще ми разкриете?
– Знаех си, че нещо изсмуква аурите ни – промърмори Хел. Сфинксът
притежаваше способността да изпива енергията на всяка аура.
– Значи вие сте Марс, Один и Хел. Майка ми понякога ми говореше за вас. Не ви
харесваше. Най-вече теб – обърна се той към Хел. – Казваше, че си грозна.
Древната се засмя.
– Мислиш ме за грозна? – Тя раздвижи уста и кучешките £ зъби щръкнаха изпод
долната £ устна, при което поразително заприлича на глигана, който наскоро бе
изяла. – Познавах майка ти и преди, и след като Промяната я завладя. Тя поначало
си беше грозотия и да ти кажа, след Промяната не се забелязваше голяма разлика.
Беше толкова грозна, че дори вълшебните огледала не искаха да говорят с нея.
Беше толкова грозна, че... – Хел щеше да продължи, но Один я хвана за ръката и
поклати глава.
– Достатъчно!
– Но това е самата истина – възрази Хел. – Майка му беше толкова грозна...
– Ти си рожба на Ехидна29 – рече безстрастно Марс. Заби върха на меча си в
земята и подпря ръце върху дръжката. – Ние я познавахме. Тя ни беше роднина.
Което означава, че и ти си ни роднина. – Той разпери едната си ръка. – Чудя се
дали не се биеш на грешната страна?
Сфинксът поклати красивата си човешка глава.
– Аз съм на правилната страна. На страната на победителите.
– Дий го няма вече – каза Марс.
– Аз не работя за Дий – рече бързо сфинксът. – Дий е глупак, опасен глупак. Той
се опита да ни предаде и беше обявен за утлага. Не, аз работя за Кетцалкоатъл.
– Внимавай с него – посъветва го Один. – Не може да му се има доверие.
– О, не знам. Той каза, че можел да ми даде истинско човешко тяло. –
Чудовището направи крачка напред, дращейки с лъвските си нокти по камъка. –
Наистина ли е способен на това?
– Вероятно – отвърна Марс.
– А ти?
Марс поклати глава.
– Ами ти, Один, или ти, Хел? Можете ли да ми дадете човешко тяло?
Хел поклати глава, но едноокият Древен каза:
– Аз не бих могъл, обаче познавам някои, които могат. Мога да те отведа в едно
Сенкоцарство, където ще ти отгледаме най-съвършеното тяло и ще прехвърлим
съзнанието и спомените ти в него.
– Кетцалкоатъл каза, че можел да промени формата на това тяло. Може ли? –
попита сфинксът.
– Вероятно – каза Один. – Кой знае на какво е способно онова чудовище?
– А защо си тук? – попита Марс.
– Дойдох да пазя нашите уродливи гости, а после и да бдя над Пернел Фламел.
Обещаха ми нейните спомени като награда.
– Тя не избяга ли? – попита Марс със свирепа усмивка.
– Изплъзна ми се. Когато се добера до континента, ще сметна за свой дълг да я
издиря. Надявам се да е още жива, за да мога да я убия. Надявам се също да £ е
останала достатъчно аура да се възкреси, за да мога да я убия повторно.
– И по-добри от теб са се опитвали да я убият и са се проваляли – рече Марс.
– Тя е човек. А всички човеци са слаби. Измъкна ми се, защото имаше късмет. –
Сфинксът отметна глава назад и вдиша дълбоко. – Сега ще изсмуча аурите ви и
ще изпия спомените ви – обяви той. – Това ще бъде истински пир.
– Ще се погрижа да си мисля възможно най-отвратителните неща, докато ме
изсмукваш – обеща Хел. – Ще ти причиня разстройство.
Сфинксът пристъпи напред и тримата Древни почувстваха внезапен прилив на
топлина, а после цялата им енергия ги напусна. Във всичките им дребни рани
избухна болка, а по-сериозните се отвориха наново.
