Черепният трон полностью

— Не ми е работа да ви убеждавам, херцогиньо. Това е иневера.

— Дали наистина е волята на Еверам, или е майчината ти? — попита тихо Арейн.

Аманвах повдигна леко облечените си в коприна рамене.

— Те са едно и също.

Арейн кимна.

— Благодаря ви за откровеността, принцесо, както и за помощта, каквато и да е тя. Сега бихте ли ни извинили? Искам да поговоря насаме с господарката Лийша.

— Разбира се — рече Аманвах с тон и поведение, които предполагаха, че това е изцяло нейно решение, и напусна стаята.

Когато жената си тръгна, Уонда надникна през вратата.

— Имате ли нужда от нещо?

— Всичко е наред, Уонда, благодаря — каза Арейн, преди Лийша да успее да си отвори устата. — Моля те, погрижи се да не ни безпокоят.

— Да, майко.

Уонда кимна, после отстъпи назад и затвори вратата.

— Непоносима жена — промърмори Арейн.

— Уонда ли? — попита Лийша.

Арейн раздразнено махна с ръка.

— Разбира се, че не. Онази пясъчна вещица.

Лийша топна бисквитка в чая си.

— Нищо не знаете.

— Можем ли да ѝ вярваме? — попита Арейн.

— Кой може да каже? — Лийша вдигна бисквитката, но тя се беше просмукала дотолкова с течността, че крайчето ѝ се отчупи и падна в чашата. — Това е същата жена, която сипа отрова в чая ми по заповед на майка си.

Арейн повдигна изненадано вежда.

— Нищо чудно, че изпитваш такава неприязън към плевелите. Значи, се интересува повече от политика, отколкото твърди.

— Много повече — съгласи се Лийша, — макар че, откакто се омъжи за Роджър, доказа, че може да ѝ се вярва. Не вярвам да ни лъже, но не мисля, че сме чули цялата истина. Може да ни е намекнала, че има лек, защото заровете са ѝ показали, че Северът ще отслабне, ако херцозите не се обединят. Или е скрила от нас проблема на Райнбек, защото Юкор ще се престарае и ще предизвика гражданска война в Теса, докато красиянците притискат Севера.

Арейн изцеди малко лимон в чая си, което като че ли накара физиономията ѝ да изглежда още по-кисела.

— Предполагам, че ти не можеш да си направиш чифт зарове?

Лийша поклати глава.

— Дори да успеем да си откраднем, нямам представа как да ги разчитам. Обучението отнема години, доколкото разбирам, и е повече изкуство, отколкото наука.

Арейн въздъхна.

— Тогава ни остава само да се надяваме, че ще успееш там, където всички останали билкарки се провалиха. Безсмислено е да разчитаме на пророчества, дори да вярвах в тези неща.

Почукването изтръгна Лийша от съня. Лицето ѝ беше изтръпнало и докато го разтриваше, почувства отпечатъка от книгата, с която се беше приспивала. Върху страниците ѝ се беше стекла малко слюнка.

Какво време беше? Стаята бе тъмна, с изключение на сиянието на химическата лампа на масичката ѝ, осветяваща купчината книги по медицина от Стария свят, които се беше захванала да изучава. Когато се бе оттеглила в стаята си, Уонда беше угасила всички други лампи.

Почукването се повтори.

Лийша се загърна в халата си, докато се приближаваше към вратата, но през последните месеци беше напълняла и сега ѝ беше поотеснял. Стисна го с една ръка отпред, за да не се разтваря.

Кой би могъл да е? Замисли се дали да не повика Уонда, но те се намираха в сърцето на двореца и навсякъде имаше стражи. Ако не беше в безопасност тук, значи, никъде не беше в безопасност.

Ала свободната ѝ ръка се плъзна в джоба и стисна хора жезъла, а тя пусна халата и отвори вратата.

На прага стоеше Роджър с измъчен вид.

— Трябва да поговорим.

Лийша инстинктивно се отпусна, но видът на Роджър я изпълни със страх. Защо се беше върнал толкова скоро? Всички очакваха, че херцогът и антуражът му ще прекарат в ловната вила поне седмица, а бяха заминали само преди една нощ.

— Всичко наред ли е? — Лийша почувства как гърдите ѝ се стягат. — Тамос…

— Той е добре — отвърна Роджър. — Снощи поведе групичката на лов за скален демон. След това преследването на скални птици и глигани изгуби своето очарование и мисля, че всички искаха да се върнат обратно в града, за да поразмишляват върху онова, което видяха.

Внезапната паника накара Лийша да си поеме рязко дъх. Тамос се беше заклел, че няма да се ожени за нея, докато носи в корема си детето на друг мъж, но с подкрепата на Арейн тя отново си беше върнала надеждата. Ако нещо му се случеше…

— Господарке Лийша? — Уонда се появи на прага на стаята си, разтърквайки сънените си очи. Ножът в ръката ѝ беше дълъг колкото ръката на Лийша. — Чух гласове. Добре ли си?

— Добре съм, Уонда — отвърна Лийша. — Роджър дойде. Връщай се в постелята.

Жената кимна и отпусна рамене, след което се завлече обратно в леглото.

Лийша отвори по-широко вратата, за да пусне Роджър вътре, и той влезе с вдървена походка, въртейки главата си на всички страни, сякаш претърсваше стаята.

— Има ли някой друг тук?

— Разбира се, че не — отвърна Лийша. — Кой друг…

Роджър определено изглеждаше неспокоен.

— Тамос не е ли идвал да те види?

— Не. Защо? Плашиш ме, Роджър. Какво се е случило?

Роджър поклати глава. Гласът му беше толкова тих, че тя едва го чу.

— Навсякъде има уши.