Черепният трон полностью

— А? — сепна се Арлен.

— Виждам, че нещо те гризе отвътре — рече Джардир. — Питай и да приключваме с това.

Арлен кимна.

— Скоро. Някои неща се обсъждат по-добре на пълен стомах.

Той приготви храната и изчака търпеливо Джардир да си каже молитвата, преди да седнат да се хранят. Една порция му беше напълно достатъчна, но Джардир беше получил сериозни рани по време на двубоя им на скалата и въпреки че магията можеше да ги изцели за миг, тя не можеше да сътвори плътта и кръвта от нищото. Красиянецът опразни три купи и продължи да си похапва плодове, докато Арлен разчистваше масата.

Накрая отново седна на стола си, като гледаше как Джардир изяжда всичко, заедно със сърцевината и семките.

— Питай, пар’чине — повтори той.

— На момента ли реши да ме убиеш през онази нощ в Лабиринта — попита Арлен, — или приятелството ни беше лъжа от самото начало?

Той наблюдаваше внимателно аурата на Джардир и с удоволствие съзря болката и срама, които проблеснаха в нея за миг. Джардир бързо се взе в ръце, погледна Арлен в очите и издиша дълбоко през пламналите си ноздри.

— И двете — отвърна той. — И същевременно нито едно от двете. След като онази нощ хвърли костите за теб, Иневера ми каза да те приема като брат и да те държа близко до себе си, защото някой ден ще трябва да те убия, ако искам да получа цялата власт.

Нещо в Арлен се напрегна и внезапно магията в стаята се устреми към него, като накара защитите по кожата му да заблестят.

— Това не ми звучи като и двете — процеди той през зъби. — Както и като нито едно от двете.

Джардир сигурно беше забелязал сиянието на защитите, но не го показа по никакъв начин.

— Тогава не знаех нищо за теб, пар’чине, с изключение на това, че шарумите и даматите едва не се сбиха заради искането ти да се биеш в Лабиринта. Изглеждаше ми като човек с чест, но когато твоят каменен демон разби стената, не знаех какво да си мисля.

— Казваш го така, сякаш едноръкият е някакъв добитък, който съм се опитал да вкарам незабелязано през портите — рече Арлен.

Джардир пренебрегна коментара му.

— Но тогава, докато алагаят нахлу през пробива и сърцата дори на най-смелите мъже се свиха в отчаяние, ти се биеше и кървеше до мен, готов да дадеш живота си, за да заловим каменния демон и да оправим нещата. Не те излъгах, когато те нарекох „братко“, пар’чине. Бих дал живота си за теб.

Арлен кимна.

— Което едва не се случи онази нощ и само Създателят знае още колко пъти след това. Но всичко това беше просто представление, нали? Знаел си, че ще оживееш, за да ме предадеш някой ден.

Джардир сви рамене.

— Кой би могъл да каже, пар’чине? Самото предсказване ни дава възможност да променим онова, което сме видели. То ни дава бегъл поглед към онова, което би могло да стане, а не каквото ще стане. Иначе какъв е смисълът? Ако се смятах за безсмъртен и започнех да поемам глупави рискове, които иначе бих избягвал…

Арлен беше готов да спори, но не знаеше какво да каже. Красиянецът беше прав.

— Предсказанията на Иневера са неопределени и често не са такива, каквито изглеждат — продължи Джардир. — Години наред премислях думите ѝ. „Убий“, каза тя, но символът върху зара ѝ има и други значения. „Смърт“, „прераждане“, „духовен прелом“. Опитах се да насоча вярата ти към Евджаха или да ти намеря невеста и да те привържа към Красия с надеждата, че ако престанеш да си чин и се преродиш като евджанин, това ще изпълни пророчеството и ще ми позволи да те пощадя.

Почти всеки мъж, когото Арлен бе познавал в Красия, се беше опитал да му намери невеста, но никой не се стараеше толкова усилено, колкото Джардир. Изобщо не му беше хрумвало, че го прави, за да спаси живота му, но в аурата на Джардир не откриваше лъжа.

— Предполагам, че след време се е превърнало в истина — каза Арлен. — Част от мен умря онази нощ и се прероди сред дюните. Сигурно е както изгрева на слънцето.

— Когато донесе Копието за пръв път, аз моментално го разпознах — каза Джардир. — Почувствах силата му и трябваше да потисна желанието си веднага да ти го отнема.

Устните на Арлен потрепнаха, разкривайки за миг зъбите му.

— Но беше твърде голям страхливец. Вместо това кроеше планове да ме унищожиш и ме примами в капана, оставяйки на хората си и на демонската яма да свършат мръсната работа вместо теб.

Аурата на Джардир пламна в смесица от вина и гняв.

— Иневера ми каза да те убия и да взема Копието. Предложи ми да отрови чая ти, ако не искам да си цапам ръцете. Това щеше да те лиши от воинска смърт.

Арлен се изплю.

— Не ми пука. Предателството си е предателство, Ахман.

— Пука ти — рече Джардир. — Може и да смяташ Рая за лъжа, но ако трябваше да избираш начина, по който да срещнеш смъртта, щеше да се изправиш срещу нея с копие в ръка.

— Нямах копие, когато смъртта дойде за мен, Ахман. Ти ми го взе. Имах само игли и мастило.