Черепният трон полностью

Имаше още два жребеца и една кобила, в чиито копита също бяха изрязани защити и носеха защитени седла. Могъщи зверове — чудно как Здрачен танцьор успяваше да ги държи в строй. Те тропаха по земята с копитата си и пръхтяха, но го последваха до конюшнята.

— Защо са ни пет коня, след като сме само трима? — попита Джардир. — Кого друг си поканил да участва в нашето свещено пътешествие, пар’чине? Твърдиш, че имаш нужда от помощта ми, но криеш плановете си от мен.

— Планът беше да тръгнем само тримата, Ахман, но се натъкнах на препятствие. Надявам се, че ще ми помогнеш да го премина.

Джардир го изгледа заинтригувано. Пар’чинът въздъхна и кимна към задната част на конюшнята.

— Ела с мен.

Той вдигна един стар килим от пода, като изсипа маскировката му от пръст и сено. Оттам се показа метален пръстен, закован върху капак. Арлен вдигна капака и се спусна в тъмното помещение, което се намираше отдолу. Джардир го последва предпазливо, долавяйки присъствието на пар’чиновата дживах зад гърба си. Красиянецът не се страхуваше от нея, но аурата ѝ му подсказа, че притежава голяма сила. Достатъчна, за да осигури значително предимство на пар’чина, ако се стигне до размяна на удари.

Щом се озоваха в тъмнината, Взорът на Короната се върна, но защитите на пар’чина също засияха, като осветиха обкована със стомана масивна врата, върху която бяха гравирани могъщи защити.

Пар’чинът я отвори и освети затворените вътре мъж и жена, които носеха единствено бидота.

Прегърнатите Шанджат и Шанвах вдигнаха глави и присвиха очи пред внезапната светлина.

— Избавителю!

Шанджат и Шанвах скочиха на крака и бързо се отдръпнаха един от друг. Тъй като не носеха нито воал, нито роби, нищо не можа да скрие изчервяването или виновното изражение на лицата им.

Аурите им също отразяваха срама и объркването. Джардир оцени ситуацията и очите му помръкнаха. Макар Шанвах доброволно да беше легнала с него, тя бе дъщеря на Шанджат и племенница на Джардир. Независимо дали старият му приятел се разкайваше, или не, Джардир нямаше да има друг избор, освен да го осъди на смърт.

Той обмисли мрачно перспективата. Шанджат му бе служил вярно още когато двамата бяха деца в шараджа, и се бе доказал като добър съпруг на сестра му Хошвах. Освен това Джардир искаше да има до себе си Шанджат и неговите шаруми, когато Първата война се развихри с пълна сила. Може би трябваше да отложи присъдата, докато войната не приключи. Да предложи на верния си слуга шанса да умре от ноктите на алагай и да отнесе тази чест със себе си по самотния път, преди да се изправи пред Еверам, за да бъде съден.

— Прости ни, Избавителю, че не оправдахме надеждите ти! — извика Шанджат, преди Джардир да е успял да произнесе и дума. Двамата с Шанвах паднаха на колене и притиснаха длани и чела в мръсния под. — Кълна се в Еверам, че опитахме всичко по силите ни, за да избягаме и да продължим да те търсим, но пар’чинът…

— … използва магията на хора, за да подсили килията ни — намеси се Шанвах.

Ноктите ѝ бяха мръсни и разкървавени. Със защитеното си зрение Джардир можеше да види драскотините по стените, където тя и баща ѝ се бяха опитвали да намерят място за измъкване от затвора им.

Той огледа стаята, но не видя нито роби, нито воали. Пар’чинът сигурно ги беше съблякъл и претърсил, преди да ги затвори тук. Дори той не беше толкова глупав, че да им остави инструменти за бягство. Единственото друго нещо в помещението беше покрито нощно гърне, твърде малко и крехко, за да бъде използвано като оръжие.

Внезапно Джардир се оказа онзи, който се почувства засрамен. Бяха ли престъпление милувките между баща и дъщеря, затворени в тъмна килия? Беше готов да предположи най-лошото, да осъди на смърт един от най-старите си приятели, чиято единствена вина произтичаше от страха, че двамата не са оправдали надеждите му.

— Винаги готов да обвини приятел — промърмори пар’чинът и Джардир стисна зъби.

— Не сте изгубили честта си, братко, племеннице — каза той. — Мощта на пар’чина е недостижима. Не бива да се срамувате от това, че ви е победил.

Двамата се надигнаха на колене. Когато Шанджат се поколеба, Шанвах заговори вместо него.

— Не ни залови пар’чинът, Избавителю.

Повечето бащи щяха да се разгневят, че дъщеря им ги е посрамила, като се е обърнала към Избавителя преди тях, но Шанджат само я погледна с благодарност и гордост, каквато Джардир не го бе виждал да изпитва към никой от синовете си.

— Аз бях — рече дживах на пар’чина.

Джардир я изгледа скептично. Той знаеше, че жената е страховита, но Шанджат и дъщеря му бяха кай’шаруми, от красиянския воински елит.

Шанвах вдигна глава и огледа преценяващо дживах на пар’чина.

— Нейният шарусахк е жалък, Избавителю. И дете би могло да я победи. Но магията ѝ е силна. Макар да притежавахме нощната ни сила, тя пак ни превъзхождаше. Щитовете и копията ни бяха разбити.