Черепният трон полностью

Но имаше разлика между това, да разбира необходимостта Рена да бъде научена на малко смирение и да вижда любовта си, съпругата си, окървавена и пребита. Единственото нещо, което го спираше да разясни на Шанвах разликата между уроците и побоя, беше, че Рена не би искала той да го направи.

О, нощ, никога нямаше да му го прости.

„Самият ти не беше по-различен първия път, когато се озова в Красия“, помисли си той. Рейджън го беше научил да се бие — според него по-добре от повечето мъже. Но тогава Арлен се срещна с красиянските строеви офицери.

Той също не беше търсил помощ. Иначе красиянците никога нямаше да го уважават, и с Рена не беше по-различно. С времето тя щеше да спечели уважението на Шанвах.

Същата нощ, когато се натъкнаха на група полски демони по пътя към Анокх Слънце, нейният шарусахк бе значително по-добър. След няколкото часа почивка тя беше като нова, но този път влезе в боя по-предпазливо. Когато настъпи моментът да нанесе удар, не бе изгубила и капка от своята свирепост, но този път го изчака и беше обмислила предварително няколко поредни хода.

Арлен се страхуваше, че когато кръвта на Рен кипне и тя възвърне пълната си нощна сила, ще последва нов сблъсък с Шанвах, но докато се биеха, двете жени се държаха далеч една от друга.

Пътеките им се пресякоха само веднъж. Шанвах се оказа срещу три полски демона и Рена вдигна ръка, за да нарисува бързо няколко защити във въздуха. Демоните изригнаха в пламъци и се превърнаха в пепел, преди да успеят да достигнат шарум’тингата.

Когато Рена се обърна настрани, без да изчака реакцията ѝ, в аурата ѝ се долавяше осезаемо задоволство. Шанвах сигурно щеше сама да се справи с демоните, но това ѝ напомни, че превъзходството ѝ е временно. Нощем Рена Бейлс притежаваше сила, с която красиянката не можеше да се мери.

На следващия ден Рена отново се върна насинена и окървавена след урока си, но този път се подсмихваше леко.

Това бе някакво начало.

Пар’чинът ги поведе надолу по хладните каменни стъпала, далеч от пустинната жега. Прежурящото слънце беше познато изпитание, което не липсваше особено на Джардир. Сега разбираше по-добре защо Еверам беше изпратил народа му тук, за да бъде изпитан и закален. Умереният климат и изобилието от храна в зелените земи вече бяха започнали да размекват хората му.

Добре ще е Шарак Ка да започне скоро, помисли си той, но това беше глупаво желание. Най-много се нуждаеха от време. Северните херцози нямаше да коленичат пред него без борба. Щяха да минат най-малко десет години, докато успее поне донякъде да обедини зелените земи. А без единство нямаше никаква надежда да спечелят Първата война.

— Вземете каквото ви хареса — каза пар’чинът на Шанджат и Шанвах, щом слязоха долу, — но не се натоварвайте много. Когато намерим онова, за което сме дошли, няма да останем да се бием. Ще бягаме така, сякаш цялото Ядро ни е подгонило.

Думите му прозвучаха съвсем небрежно, но щом Арлен нарисува защити за светлина, тъмното помещение се освети, воините застинаха като омагьосани, вперили погледи в арсенала, който се разкри пред тях. Преносими защитни кръгове, най-различни лъкове, десетки копия и щитове, стотици стрели за лъкове и арбалети. Купчини други оръжия — чукове, брадви, пики и ножове. Всичко, което бе попаднало в ръцете на пар’чина. Грижливо изрисувано със защити, несъмнено от неговата ръка.

Джардир очакваше воините да се втурнат напред, но те стояха колебливо, като отведени в съкровищницата на някой дамаджи кхафити, на които им е казано да вземат каквото пожелаят. Какво да си изберат от безмерните съкровища, разпилени пред очите им? И двамата погледнаха към пар’чина: дали нямаше някаква скрита уловка?

— Вървете — каза им Джардир. — Разгледайте. Намерете оръжията, които най-добре ви подхождат. Ще потеглим чак след залез-слънце. Имате няколко часа. Използвайте ги добре. Съдбата на цялото човечество може би зависи от вашия избор.

Воините кимнаха и пристъпиха почтително в стаята. Първоначално колебливо, но след това с все по-засилваща се увереност, те започнаха да вдигат оръжията и да проверяват тежестта и баланса им. Шанджат завъртя едно копие в заплетената поредица на един шарукин, а Шанвах направи същото с всички щитове, докато не намери един, който да ѝ пасне.

— Къде са останалите стаи? — попита Джардир. — Искам да си почина и да се освежа, преди пътуването ни да продължи.

Пар’чинът сви рамене.

— Само тази е. Навремето, когато посещавах често това място, не спях по много. Боя се, че тук няма никакви разкошни стаи с възглавници за Ваша Светлост.

Той посочи към масата, зад която се виждаше купчина килими. Много години бяха минали, откакто Джардир бе живял в шарадж, но веднага разпозна войнишката постелка.