Черепният трон полностью

— Добра идея — съгласи се Джардир. — Познавам уменията на моите воини, но все още не съм виждал как се бие твоята дживах.

— Започнах да я обучавам преди няколко месеца — рече пар’чинът. — Тя се учи бързо.

Джардир кимна търпеливо и предложи петимата да започнат тренировките, докато слънцето е още високо в небето. Пар’чинът и неговата дживах изрисуваха ударни защити по юмруците, лактите и краката на Шанджат и Шанвах. После отрязаха ръкавите на робите им, за да оставят символите да изсъхнат.

Както можеше да се очаква, воините му бързо усвоиха гайсахк, но дори новаците се представяха по-добре от пар’чиновата дживах. Шанвах бе напълно права в преценката си. Дори се беше изказала твърде ласкаво.

— Продължаваш да разполагаш неправилно краката си — каза ѝ Джардир, след като Рена завърши един шарукин.

Вече дузина пъти беше коригирал стойката ѝ, но девойката продължаваше да не ѝ обръща достатъчно внимание.

— Какво значение има? — попита тя. — С това движение щях да размажа лицето на демон.

— Значението, глупачко, е, че ако зад гърба ти имаше друг демон, вече щеше да си на земята — сопна ѝ се Джардир. — Алагай’шарак не е игра, в която губещият може да се включи отново.

— Знам го — отвърна сърдито тя, но той ѝ повярва.

Опитваше се да постави краката си както трябва, но просто не ѝ се удаваше. Не беше честно от негова страна да очаква от нея да усъвършенства за дни онова, с което воините му се бяха занимавали през целия си живот, но сега просто не разполагаха с достатъчно време.

— Шанвах ще те обучава всеки ден, когато спираме да почиваме и да напоим конете — нареди той.

— Какво?! — възкликнаха двете жени в един глас.

Джардир погледна племенницата си.

— Не я наранявай. Трябва да потиснеш негативните си емоции.

Шанвах сви ръцете си в юмруци, скръсти ги на гърдите си и се поклони.

— Както наредите, Избавителю.

— Това се отнася и за теб, Рен — каза пар’чинът. — Нуждаеш се от тези уроци, но не забравяй, че си много по-силна от нея, а по Новолуние ще имаме нужда и от двете ви. Ще се учиш, няма да се биеш.

Рена се изплю в прахта.

— Няма да счупя нищо, което да не мога да изцеля.

Двете се отдалечиха, за да започнат урока си, а пар’чинът поклати глава.

— Ще съжалява, че го е казала, нали?

— Представа си нямаш, пар’чине — отвърна Джардир. — Но аз видях гордостта в аурата ѝ. Всички воини трябва първо да осъзнаят собствените си слабости, ако искат да ги преодолеят. — Той погледна към отдалечаващите се жени. — Шанвах ще ѝ го покаже по същия начин, както твоята дживах постъпи с нея.

Пар’чинът се засмя.

— Тогава може би тя е Избавителят.

Няколко часа по-късно Арлен тръгна към конюшнята, загледан в залязващото слънце. Скоро щяха да потеглят и той очакваше с нетърпение този момент. От изпълнението на плана им зависеше животът на всички.

„Ами ако греша? — чудеше се той. — Някакъв си тъп Бейлс от Потока на Тибит ще разръчка кошера с пръчка, като си мисли, че е много по-умен от стършелите.“

Но в сърцето си знаеше, че това е единственият начин. Хората, които оставяха зад себе си, сега бяха по-силни. Щяха да издържат. Трябваше. Криенето зад защитите при всяко следващо Новолуние не беше печеливша стратегия. Демоните ги надвишаваха по брой, а хората не можеха да защитят целия свят. Може би някой ден градовете, построени върху защитени земи, щяха да достигнат критична маса, но само ако получеха начално преимущество.

Разнесе се поскръцване на дъски — в конюшнята влезе Рена и го изтръгна от размишленията му. Появата ѝ му донесе облекчение до мига, в който се обърна и я видя. Тя беше насинена и окървавена, а едното ѝ око беше подпухнало. Сълзите ѝ си бяха проправили пътечки през кръвта по лицето ѝ и лявата ѝ ръка придържаше счупената дясна.

— Добре ли си, Рен? — попита той.

Рена се спря, изненадана, че го намира тук. Несъмнено се беше оттеглила в конюшнята, за да остане насаме. Сви уморено рамене, мина покрай него и се запъти към отделението на Клетва. Облегна се на преградата, плъзна се надолу и се отпусна на пода. Клетва изцвили и завря муцуна в бузата ѝ, а девойката изпъна ръката си, като издаде съскащ звук, и я задържа така, като изчака магията в кръвта ѝ да я изцели.

Арлен кимна и я остави сама. Когато се върна в кулата, видя Шанвах и баща ѝ да се смеят, докато приготвяха обяда. Момичето беше с няколко години по-малко от Рена и нямаше способността ѝ да се изцелява, но по него не се виждаха никакви следи. Изглеждаше свежа като изгрева.

О, Рен.

Той поклати глава. Джардир беше прав. Рена наистина се нуждаеше от такъв урок. Какъвто Арлен се беше опитал да ѝ предаде — и се беше провалил. Харесваше ѝ да бъде достатъчно силна, за да може да поступва хорицата малко повече от необходимото. Това не беше голяма изненада, като се имаше предвид какво бе преживяла, но…

Ний не се интересува от проблемите на воините, беше чул да казва Джардир.