Черна вечер полностью

И така моят първи контакт с Холивуд беше положителен. Обърканото момче от улицата, което се пристрасти към киното като към противоотрова срещу мрака в живота си, откри, че мечтите, които пораждаха филмите, могат, макар и с много труд, да бъдат реализирани. Ала мнозина, които са се сблъсквали с Холивуд, са имали напълно противоположни преживявания. Твърде често към писателите са се отнасяли с безразличие, а в най-лошия случай и със злобно презрение. Те са притискани до стената, мамени и нагло лъгани. Има режисьори, които не могат да си представят, че биха могли да проявят любезност към някой, когото не трябва да впечатлят. Тяхната неспособност да контактуват с другите стига до социопатия. Аз никога не съм имал подобни проблеми във връзка с филмите, заснети по мои творби, но определено съм се сблъсквал с такива при други обстоятелства, и то толкова често, че в крайна сметка реших да опиша как се съсипват мечти в Холивуд. Това е последната част от моята трилогия за парадоксите на амбицията и тъмната страна на успеха.

Започнахме с вестникарчето. После продължихме с младия футболист. Сега ще се срещнем с един възрастен, който ще ни разкаже за разбитите сърца във филмовия бизнес. Не съм осъвременил финансовите измерения в този разказ. След двестата милиона долара бюджет на „Титаник“, с изумление си спомням колко евтино можеше някога да се заснеме филм. Следващата ми творба спечели Световната награда за фентъзи като най-добра новела за 1985 година.

— Знаеш на кого прилича, нали?

Загледан в сцената, само вдигнах рамене.

— Наистина приликата е поразителна — додаде Джил.

— Мм.

Бяхме в прожекционната зала на студията и гледахме вчерашните снимки. Режисьорът имаше проблеми — това е най-слабият термин — с актьора, изпълняващ главната роля, ако изобщо можеше да се нарече актьор този красив дървеняк. По дяволите, та той беше бивш модел. Въобще не играеше. Позираше. Не стига, че искаше осем милиона долара, от които петнайсет процента авансово, за да участва във филма. Не стига, че променяше сцената ми, от което диалогът звучеше като написан от някой слабоумник. Ами отгоре на всичко постоянно се втурваше в караваната си, за да смърка още кока (за творческо вдъхновение, както казваше той), а после подсмърчаше след всяко изречение в кулминационния момент на филма. Ако тази сцена не се получеше, зрителите нямаше да разберат защо е решил да напусне приятелката си, след като тя става известна певица, и нямаше да ми повярват, а няма нищо по-злопаметно от публика, която остава объркана. Коментарите от уста на уста щяха да ни съсипят.

— Хайде, тъп кучи сине! — изругах тихо. — Само като те слушам, ми иде да се изсекна.

Режисьорът бе пропилял три дни с дубъли и вчерашните снимки бяха по-лоши от направените през предишните два. Отпуснах се на седалката и изръмжах. Режисьорската идея за сцената бе накарала екипа от редактори и монтажисти да работи през цялата нощ, за да съшиват кадрите, които показват реакцията на момичето и кънтри състава, с който тя пееше. И всеки път, когато господин Великолепний подсмръкнеше, хоп — смяна на кадъра — и ние виждахме как някой го гледа прехласнато, сякаш е Господ.

— Боже мой — изпъшках, обръщайки се към Джил. — Тези смени на кадъра отклоняват вниманието от думите им. Тук се предполага да има един по-дълъг кадър.