— Наистина и Винету, и аз ще положим усилия да ги придумаме да се съгласят. Няма да е лесно да превърнем жаждата им за отмъщение в снизхождение, но се надяваме да постигнем целта си, ако и ти не пропуснеш да сториш своето, за да смекчиш гнева им.
— Какво трябва да направим?
— Да се предадете.
— Да се предадем ли? — избухна той. — Да не си луд!
— Нима е лудост от моя страна, че искам да ви спася? Е, добре! Нямам обичай да върша лудости. Да не говорим повече за това! Доведох те дотук, за да ти докажа, че съпротивата ви няма да ни струва и капка кръв, а на вас само за миг ще донесе гибел. Постигнах целта си. Щом дам знак, всички наши пушки ще загърмят. Ще ви вземем скалповете и тогава във Вечните ловни полета душите ви ще бъдат осъдени да пълзят в краката ни като презряни слуги и роби на нашите духове. Ти сам пожела да стане така. Ела!
— Къде отиваш?
— Връщаме се долу.
— Какво мислиш да правиш после?
— Щом се спуснем долу, ще бъдеш обесен на някое дърво и след това ще дадем знак, който ще донесе смъртта на всичките ти войни. Ела!
Ловецът хвана вожда за ръката уж за да го накара да го последва, обаче Токви Кава се отскубна, отстъпи крачка назад и със святкащи от гняв очи попита:
— Ти можеш да ни спасиш само ако се предадем, така ли?
— Да.
— Ще останем ли живи?
— Надявам се.
— И ще можем да се върнем при нашето племе?
— Ако ви подарим живота — да. Не вярвам да мислиш, че ще ни се иска особено много да останете тук.
— А не те ли е страх от отмъщението ни, ако ни разрешите свободно да си тръгнем оттук?
— Pshaw! Че кой ли ще се страхува от вас? Защо говориш за отмъщение? Не ни ли дължите по-скоро благодарност ако ви подарим живота?
— Първо ни го подари, после ще видиш какво ще направим.
— Тогава решавай бързо! Давам ти само толкова време колкото ние, белите, наричаме пет минути. После трябва вече да си взел решение.
— Не ми е необходимо време, защото още сега ти казвам че ще се предадем. Как искаш да стане това?
— Виждаш ли, че ей там отдясно човек може да се изкачи по скалата?
— Да.
— Пътечката е толкова тясна, че по нея не е възможно да вървят двама души един до друг. Кажи на войните си да се изкачат по нея един по един, но без оръжия. Разбира се на първо време всички ще бъдат вързани, докато обсъдим как да постъпим с тях. После ще…
— Вързани ли? — гневно го прекъсна вождът.
— Да. Ако това не ти харесва, тогава нека умрат. Та нали и ти си вързан?
— Уф! Олд Шетърхенд е ужасен човек. Той говори тъй кротко и спокойно, ала волята му е като гранит, който нито се размеква, нито се огъва.
— Много хубаво, че си го разбрал! Съобразявай се с това. И тъй, съгласен ли си воините ти да бъдат вързани?
Токви Кава се поколеба няколко секунди, но после, гордо изпъна снага и от ярост почти изкрещя:
— Да!
— Well! Но им кажи, че незабавно ще убием всеки, който не остави долу всичко, а скрие и най-малкото оръжие!
Ясно си личеше как вожда трепери от ярост. Но той зададе още един въпрос:
— Ако направя каквото искаш от мен, синът на моята дъщеря ще остане ли жив? И той ли ще бъде свободен?
— Да.
— Закълни ми се!
— Олд Шетърхенд никога не се кълне. Давам ти честната си дума и ще я удържа!
— Вярвам ти. Ти често си носил беди на племената на команчите, но никога не си лъгал.
— Синовете на команчите винаги сами са си били виновни за нещастията, които са им носили срещите с Винету и с мен. Ние с радост ще станем техни приятели и братя, но те ни мразят и ни принуждават да се защитаваме. И ако винаги остават с празни ръце, то неуспеха си трябва да припишат на самите себе си. Нима и в този случай вината не е единствено ваша? Не сме ви сторили никакво зло. Защо ни обра и защо искаше да ни убиеш? И на всичко отгоре дръзваш да ни наричаш ваши врагове! Pshaw!
— Не споменавай сега за това! Ще дойде времето, когато ще си поговорим за вашето приятелство! В момента имаме друга работа. Нареди да ми развържат ремъците, за да мога да сляза при моите войни.
— А-а, самият ти ли искаш да се спуснеш долу?
— Нали чу.
— Защо?
— Не е достатъчно да извикам отгоре само няколко заповеди. Щом искате да ви се предадат без оръжията си, ще трябва да им кажа моите основания.
— Well — обади се Олд Шетърхенд и го огледа усмихнато. — Все ми е едно, ако замисляш някой коварен план. Ще ти разреша да се спуснеш долу, но от мига, когато се озовеш при войните си, дулата на девет пъти по десет пушки ще се насочат към вас и ако след пет минути, щом ти извикам, не се изкачиш пръв при нас всяка една от тези пушки ще гръмне два пъти. Аз казах и така ще стане. А сега върви!
Самият той му развърза ръцете. Винету не беше участвал в преговорите с нито една дума, но когато команчът се накани да се спусне надолу, апачът сложи длан върху рамото му и каза:
— Думите на Олд Шетърхенд са като клетва, която ще спазвам и аз. Ако не се върнеш веднага, щом те повика, моят куршум ще те улучи! Аз казах. Хау!
Без да отговори, Токви Кава му обърна гръб и започна да се спуска към своите хора. Докато погледите на всички команчи внимателно следяха крачките му, Олд Шетърхенд зададе въпроса:
