По странен начин в думите й имаше истина. Откакто влязох в кухнята, чаках да ме попита за циганката или защо полицията е идвала в Бъкшоу, но тя не повдигна въпроса. Нима беше възможно да не е разбрала за тези събития?
Малко вероятно. По време на разговора на госпожа Малит с млекаря пред кухненската врата вероятно са обменени повече разузнавателни данни, отколкото е предавала Мата Хари.
Вече излизах от кухнята и бях поставила ръка на бравата, когато госпожа Малит рече:
— Не скитосвай далеч, миличка. Онзи мил полицай с трапчинките ще дойде след малко да ти вземе отпечатъци.
Проклета жена! Зад всяка затворена врата в Бъкшоу ли подслушваше? Или имаше ясновидски способности?
— А, да — отвърнах неубедително. — Благодаря, че ми напомнихте. Съвсем бях забравила за него.
Звънецът издрънча точно когато минавах под стълбището. Затичах се, но Фели ме изпревари.
Спрях с приплъзване на шахматно подредените плочи във вестибюла в мига, в който тя отвори входната врата на сержант Грейвс. Застанал на прага с малка черна кутия в ръка, той вече беше зяпнал облещено сестра ми.
Трябва да призная, че Фели изглеждаше прекрасно: от копринената блуза в сребристорозово до зеления мохерен пуловер (които, както знаех от собственото си душене тук-там, бе свила от дрешника на Хариет), от съвършената си коса с цвят на пчелен мед до сияещите сини очи (беше оставила, разбира се, както винаги очилата си с черни рамки зад една възглавница на дивана), тя приличаше на кинозвезда от цветен филм.
Планирала го е, вещицата!
— Вие сигурно сте сержант Грейвс — каза тя с нисък дрезгав глас, който досега не бях чувала. — Заповядайте. Очаквахме ви.
Ние ли? Каква игричка играеше?
— Аз съм сестрата на Флавия, Офелия — протегна тя дългата си бяла ръка с коралова гривна, в сравнение с която и пръстите на лейди Шалот щяха да изглеждат като кебапчета.
Идеше ми да я убия!
Какво право имаше Фели да застава без разрешение между мен и човека, дошъл в Бъкшоу специално, за да снеме отпечатъците ми? Непростимо от нейна страна!
Но не биваше да забравям, че понякога си мечтаех усмихнатият дребничък сержант да се ожени за по-голямата ми сестра и да заживеят в обгърната с цветя къщичка, където да им гостувам и с него да си бъбрим сладко за престъпници отровители.
Сержант Грейвс най-накрая се съвзе достатъчно, че да каже „Да“ и изпърха във вестибюла.
— Желаете ли чаша чай и бисквити, сержанте? — попита Фели, като успя да внуши чрез тона си, че горкичкият скъп сержант е претоварен, изтощен и недохранен.
— Сега, като се замисля, май доста ожаднях — успя да продума той със свенлива усмивка. — И огладнях.
Фели се отдръпна от вратата и го поведе към салона.
Последвах ги като изоставено кученце.
— Можете да разположите оборудването си тук — посочи му Фели масата край прозореца. — Сигурно полицейската работа е крайно уморителна. Занимавате се с оръжия и престъпници, носите тежки обувки.
Сержант Грейвс беше достатъчно възпитан, за да не отвърне с насмешка. Всъщност, като че ли му беше приятно.
— Животът на полицая наистина е тежък, госпожице Офелия. Поне през по-голямата част от времето.
Усмивката му с трапчинки загатна, че в момента се радва на един от по-леките аспекти на работата си.
— Ще позвъня на госпожа Малит — отвърна Фели и се пресегна към кадифения шнур край камината, който вероятно не бе използван от времето, когато крал Джордж III е бълвал пяна от устата си. Госпожа Малит щеше да получи бъбречна криза, когато звънецът в кухнята издрънчеше над главата й.
— Кога ще ми вземете пръстовите? — попитах аз. Тази дума използваше за отпечатъци Филип Одел, частният детектив от радиопиесите. — Инспектор Хюит ще иска да ги види.
Фели се разсмя звънко като сребърна камбанка.
— Простете на малката ми сестричка, сержанте. Страхувам се, че твърде често я оставяме сама.
Сама ли? За малко да се изсмея на глас! Какво би казал сержантът, ако разбереше за инквизицията в избата на Бъкшоу? Какво би казал, ако чуеше как Фели и Дафи ме натикаха във вонящ чувал от картофи и ме хвърлиха на каменния под?
— Да се захващаме с пръстовите тогава — рече сержантът и отвори кутията. — Сигурно ще искаш да прегледаш химичните вещества — добави той и ми намигна.
Ако зависеше от мен, на мига щях да го обявя за светец.
— Това — извади той първото от двете стъклени шишенца — е прах за снемане на отпечатъци.
— Предполагам, че е на живачна основа. Достатъчно фино стрит, че да очертае добре релефа, нали?
И това бях научила от Филип Одел. Запомних го заради връзката с химията.
Сержантът се ухили и извади второто шишенце, по-тъмно от първото.
— Да видим дали ще отгатнеш какво е това.
„Да отгатна ли? Колко е заблуден горкичкият!“
— На графитна основа е — отвърнах аз. — По-грубо стрит от живака, но прилепва по-добре върху някои повърхности.
— Отлично! — възкликна сержантът.
Обърнах се, сякаш за да изтрия песъчинка от окото си, и се изплезих на Фели.
