„Разбирате ли, инспекторе, каза той, Гарвин е допуснал фаталната грешка да прокара пръсти през косата си. Бръснарят го намазал с лаврово масло, съдържащо брилянтин, което е разтворимо в алкохол, но не и във вода. Дори след цяла нощ на дъното на реката, отпечатъците върху дръжката на ножа все още бяха достатъчно ясни, че да нахлузим примката на престъпния му врат.“
Като оставим настрана Филип Одел, аз имах собствена теория по въпроса за отпечатъците под вода. Имаше например едно общодостъпно домакинско вещество, което можеше да фиксира и втвърди следи от кал, оставени от ръцете на убиеца. Съвсем скоро щях да извърша лабораторните изследвания, да ги опиша и да ги поднеса на инспектор Хюит на сребърен поднос. Той несъмнено щеше да занесе доклада ми у дома и веднага да го покаже на съпругата си Антигона.
Но не ми бе останало време за това. Задължителното кино и репетицията на хора в „Свети Танкред“, както и посещението ми при Фенела след това, ми изядоха времето, необходимо за съответните изследвания.
Трябваше да побързам към къщи и веднага да се захвана за работа.
Едва излязла с единия крак от храстите, чух звук от приближаващ автомобил. Скрих се обратно и извърнах лице настрани, когато машината мина покрай мен. Когато прецених, че вече е безопасно да изляза, автомобилът беше изчезнал по посока на Бъкшоу.
Забелязах синия Воксъл на инспектора чак когато минах под грифоните на портата Мълфорд. Колата беше паркирана встрани под големите кестени, а инспекторът се бе облегнал търпеливо на нея и чакаше.
Твърде късно да се обърна и да хукна да бягам. Трябваше да се възползвам както мога от ситуацията.
— О, инспекторе, тъкмо се канех да ви звънна и да ви съобщя какво открих!
Дърдорех прекалено много, но не се сдържах. Протегнах дървената основа към него.
— Намерих това в живия плет край пътя. Мисля, че е част от кристалната топка на Фенела.
Инспекторът извади копринена носна кърпа от вътрешния джоб на сакото си и взе дървения пръстен от ръцете ми.
— Не биваше да го пипаш — каза той. — Трябваше да го оставиш, където си го намерила.
— Знам. Но беше твърде късно. Пипнах го, преди да го видя, без да искам. Беше скрит под плевелите. Просто влязох за миг сред храстите…
Изражението му ми подсказа, че стъпвам по тънък лед: вече бях използвала извинението с повика на природата и втори път нямаше да мине.
— Вие сте ме видели, нали? Затова сте спрели и ме чакате тук.
Инспекторът не обърна внимание на разсъждението ми.
— Влизай, ако обичаш — каза той и ми отвори задната врата на Воксъла. — Време е да си поговорим.
Сержант Грейвс се обърна и ме погледна озадачено от шофьорското място, но не се усмихна. Чак тогава разбрах колко съм загазила.
Минахме през главния вход на Бъкшоу в пълна тишина.
За втори път през последните няколко дни си признавах всичко.
Седяхме в салона — всички, с изключение на татко, който стоеше прав до прозореца и се взираше в декоративното езеро съсредоточено, сякаш животът му зависеше от това.
Той настоя никой да не отсъства и повика Фели и Дафи, които се появиха дразнещо бързо, и сега седяха надуто една до друга на диван с дамаска на цветя като две крастави жаби на по чаша чай.
— За съжаление — казваше инспекторът — разследването ни бе много компрометирано. Замърсени местопрестъпления… пипани доказателства… премълчаване на жизненоважна информация… не знам откъде да започна.
Ставаше въпрос за мен, разбира се.
— Опитах се да внуша на Флавия колко сериозен е този въпрос, но не постигнах особен успех. Затова се опасявам, полковник Де Лус, че трябва да ви помоля да не я пускате да излиза от Бъкшоу, докато не приключим работа.
Не можех да повярвам на ушите си! Да не излизам от Бъкшоу? Защо направо не ме изпратят в Австралия и да се приключи?
Е, поне това беше краят на задължителните кинопрожекции и репетициите на хора. Край и на наредбата на татко цялото семейство да излиза по-често заедно.
Татко промърмори нещо и премести поглед от езерото към хълмовете в далечината.
— А сега стигнахме и до истинската причина да дойдем тук.
Истинската причина ли? Сърцето ми се сви, сякаш знаеше нещо, което аз още не съзнавах.
Инспекторът извади бележника си.
— Госпожица Урсула Випонд даде показания, че е била свидетел на това как от реката е бил изваден предмет, който тя описа като… — Инспекторът отвори бележника и прелисти няколко страници. — … стъклена сфера…
Ококорих очи.
— … от дете, чието име според нея е Флавия де Лус.
Проклета жена! Веднага се досетих, че лицето, което си вре носа навсякъде, може да е само онзи трол Урсула; тя обикаляше като привидение къщата на Ванета Хеъруд в Молдън Фенуик. Описах гадното създание в тетрадката си, но не знаех фамилията й.
Урсула се бе скрила в храстите при Стобора и ме е наблюдавала как вадя кристалната топка на Фенела от реката.
— Е?
По тона разбрах, че търпението на инспектора се изчерпва.
— Веднага щях да ви я дам — казах.
— Къде е?
— В лабораторията. Ще отида да я…
— Не! Стой тук. Сержант Грейвс ще се погрижи.
Изненадан, сержантът откъсна очи от Фели и скочи на крака.
— Един момент, сержант — каза тя. — Ще ви заведа.
