Бяха избрали малък револвер двайсет и втори калибър, но той учеше жената на бойна стрелба от стойка „Уивър“ — изнесен леко напред ляв крак, протегнатите ръце стискат здраво оръжието. Жената се прицелваше от шест метра разстояние в мишена с мъжки силует. Преди всеки изстрел измъкваше револвера от кобура, закачен на ремък под рамото и. Това продължи толкова дълго, че инструкторът се отегчи. Рязка промяна в трясъка на оръжието го накара отново да вдигне бинокъла. Бяха си поставили наушниците и жената натискаше спусъка на тежък револвер с късо дуло. Стреляше с халосни патрони. Любопитството на инструктора се пробуди от външния вид на оръжието в изпънатите и ръце и той бавно тръгна по рубежа към тях.
Много му се искаше да хвърли един поглед на този револвер по-отблизо, но не му беше удобно да прекъсва упражнението. Все пак успя да го разгледа, докато жената изтърсваше празните гилзи, за да освободи място за новите пет патрона.
Странно оръжие за федерален агент — „Булдог-спешъл“, четирийсет и четвърти калибър, къс и заплашителен, с тревожно зейнала широка цев. В продължение на години фирмата производител „Маг На Порт“ пускаше на пазара различни модификации. На цевта в близост до мушката бяха пробити вентилационни отвори, които освен прякото си предназначение, подобряваха и точността на стрелбата в условията на силен откат. Езичето на ударника беше със специално усилена форма, а ръкохватката бе широка и удобна. Инструкторът заподозря, че е нарочно разширена, за да побира автоматичен пълнител. Опасно оръжие, особено ако е заредено с бойни патрони. Как ли ще го удържи тази жена?
Мунициите на поставката до двамата бяха подредени в любопитна прогресия. Най-отпред имаше кутия патрони със заострен връх, но със слаб заряд. След тях чакаха обикновени служебни патрони с тъп нос, а накрая имаше нещо, за което инструкторът само беше чел. Патрони „Глейзър Сейфти“ с върхове като гумички от ученически молив. Но под всеки от тези безобидни на вид връхчета се криеше меден контейнер, съдържащ сачма 12-и калибър, плуваща в течен тефлон.
Олекотената гилза е конструирана така, че да развива огромна скорост, да, се сплесква при съприкосновение с целта и да освободи заряда си. В жива плът ефектът е опустошителен. Инструкторът помнеше прочетените някъде данни: куршуми „глейзър“ са били стреляни срещу хора само в деветдесет случая. Всичките попаднали в целта и осемдесет и девет причинили моментална смърт. Оживял един-единствен, за огромна изненада на лекарите. „Глейзър“ има и други предимства — не рикошира и не може да пробива стени, за да улучи някой невинен в съседното помещение.
Мъжът внимателно обучаваше и насърчаваше своята ученичка, но въпреки това изглеждаше някак тъжен. Жената премина на стрелба с бойни патрони и инструкторът с уважение отбеляза, че се справя отлично със силното ритане на оръжието, а очите и дори не потрепват. Вярно, за изстрелването на първия от тези патрони отидоха почти четири секунди, но в замяна на това останалите три се нанизаха в „десятката“. Не лошо постижения за начинаещ. Вродена дарба.
Няколко минути след като се прибра в укритието, до ушите му долетя първият адски трясък на „глейзъра“. Жената изстреля петте патрона в пълнителя без пауза. Също необичайна практика за федерален агент.
Какво, за бога, виждат в тази мишена, та я дупчат с цели пет от най-смъртоносните куршуми, запита се инструкторът.
Греъм дойде в укритието да върне наушниците, а ученичката му остана да го чака на една пейка с наведена глава, подпряла лакти на коленете.
Инструкторът смяташе, че Греъм трябва да е доволен от нея, и му го каза. Само за един урок жената бе изминала дълъг път. Греъм кимна с отсъстващ израз на лицето и инструкторът озадачено го погледна. Приличаше на човек, преживял невъзвратима загуба.
„Поклонника“ беше казал на Сара, че може да позвъни отново на другия ден следобед. В главната квартира на ФБР взеха всички мерки да приемат обаждането му както трябва.
Кой е Поклонника? Не е доктор Лектър, Крофорд се убеди в това. Зъбльото? Може би. През нощта преместиха бюрата и телефонните апарати от кабинета на Крофорд в по-обширно помещение.
Греъм се бе изправил на вратата на звукоизолираната кабина, в която бяха монтирали прекия телефон на Крофорд. Сара го беше лъснала с течността за миене на прозорци. По-голямата част от бюрото и масичката до него бяха заети от спектрограф за гласова идентификация, магнетофони и стресови анализатори, та Сара се чудеше какво да прави, още повече, че в стола и се беше настанила Бевърли Кац.
Часовникът на стената показваше дванайсет без десет. На крачка от Греъм стоеше доктор Алан Блум, до него с ръце в джобовете се беше облегнал Крофорд.
Седнал срещу Бевърли, техникът барабанеше с пръсти по бюрото. Крофорд го изгледа намръщено и той дръпна ръката си.
На бюрото на Крофорд бяха поставени два нови телефонни апарата. Единият беше свързан пряко с електронния център на телефонната компания „Бел Систем“, а другият — с Центъра за комуникации на ФБР.
