— Колко време е необходимо за засичането? — попита доктор Блум.
— С електронните превключватели става доста по-бързо, отколкото си го представят някои хора — отвърна Крофорд. — Най-много за минута, ако ни позвънят от телефон, който също е включен в електронната система. Малко повече, ако ни търсят от обикновен апарат. — Крофорд се извърна с лице към присъстващите и повиши глас: — Вероятно ще бъде максимално кратък, ако изобщо се обади. По тази причина трябва да сме безупречни. Би ли обяснил на хората как ще се действа, Уил?
— Разбира се — отвърна Греъм. — Преди да говоря с него, бих искал да си изясня някои въпроси с доктор Блум.
Пристигнал току-що, доктор Блум пристъпи към Греъм и ноздрите му доловиха леката миризма на барут, която се разнасяше от дрехите му. Веднага след сеанса трябваше да отпътува за Академията на ФБР в Куонтико, където му предстоеше да изнесе лекция пред отдела за поведенческа психология.
— Представяме си, че телефонът звъни — продължи Греъм. — Кръгът се затваря, апаратурата на „Бел Систем“ започва издирването. Но тонгенераторът продължава да възпроизвежда сигнала за звънене и той не знае, че тук вече сме вдигнали слушалката. Това ни дава двайсет секунди преднина. — Той, се извърна към техника. — При четвъртото позвъняване изключвате тонгенератора, ясно ли е?
— Да — кимна техникът.
— Бевърли вдига слушалката — продължи Греъм. — Гласът и е различен от този на Сара, с която е разговарял вчера. От него лъха отегчение. Пита за мен, а Бев отвръща: „Не го знам къде е, ще трябва да го търся по вътрешната уредба. Ще изчакате ли?“ Запомни ли, Бев?
— Дали не правим грешка, като репетираме предварително фразите, попита се Греъм. Може да прозвучат прекалено заучени. — И така, линията е открита за нас, затворена за него. Според мен времето за чакане ще надхвърли времетраенето на самия разговор.
— Сигурен ли сте, че не искате да включим обичайната в такива случаи музика? — попита техникът.
— Не, за бога — рече Крофорд.
— Даваме му около двайсет секунди, после Бевърли се включва отново: „Свързвам ви с господин Греъм“, а аз поемам слушалката. — Греъм се обърна към доктор Блум и попита: — Какъв подход бихте препоръчали към него, докторе?
— Той ще очаква да проявите недоверие, че наистина е той — отвърна Блум. — Затова бих се отнесъл към него с любезен скептицизъм. На ваше място бих се опитал да подчертая огромната разлика, която правите между досадните фалшиви обаждания на разни откачени и важността на едно обаждане от истинския човек. Фалшификатите са лесни за разпознаване, защото не могат да разберат значението на това, което се е случило. Нещо от тоя сорт. Накарайте го да сподели нещо, с което да докаже безспорно кой е. — Доктор Блум наведе глава и взе да си масажира врата. — Вие не знаете какво иска този човек. Може би търси разбиране, а може би го привличате като противник и му се е приискало да злорадства. Скоро ще разберем. Опитайте се да разберете душевната му нагласа, дайте му това, което ви иска, но бавно и постепенно. Аз бих се въздържал от призиви да се предаде и да потърси лекарска помощ, освен, ако не усетите, че точно за това се обажда. Бързо ще разберете дали е параноик. В този случай бих играл на струната на неговата подозрителност или на основното му оплакване срещу човечеството. Оставете го да ги излее на воля. Тръгне ли в тази посока, сигурно ще забрави за продължителността на разговора. Това е всичко, което мога да ви кажа. — Блум постави ръка върху рамото на Греъм и тихо добави: — Слушайте, не се опитвам да ви повдигна духа като преди бойна акция. В тази игра твърди правила не съществуват. Ще действате според обстоятелствата, ще се вслушвате във вътрешния си глас.
Очакване. Половин час изтече в пълна тишина.
— Трябва да решим какви ще бъдат следващите ни стъпки, независимо дали ще се обади, или не — каза Крофорд. — Да опитаме ли с пощенската кутия?
— Не виждам нищо по-добро — рече Греъм.
— Така капаните стават два — кутията и твоята къща във Флорида.
В този момент звънна телефонът.
Тонгенераторът се включи, а електронният център започна автоматично засичане на сигнала. Четири позвънявания. Техникът натисна бутон и Бевърли вдигна слушалката. Сара слушаше от другия извод.
— Кабинетът на специалния агент Крофорд.
Сара поклати глава. Този глас познаваше добре — бе на приятел на Крофорд от отдела за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия. Бевърли побърза да се отърве от него и прекрати проследяването. Всички в сградата на ФБР бяха предупредени, че тази линия трябва да е свободна. Крофорд отново се задълбочи във варианта с пощенската кутия. Присъстващите го слушаха и с отегчение, и напрежение. Появи се Лойд Боуман и им показа как цифрите в посланието на Лектър се покриват с текста на стотна страница от изданието с меки корици на „Радостта от готвенето“#. Сара раздаде картонени чаши с кафе. Телефонът иззвъня отново.
Тонгенераторът се включи, също и системата за електронно засичане. Четири сигнала, техникът натиска своя бутон, Бевърли вдига слушалката.
— Кабинетът на специалния агент Крофорд.
